Балтийска енергийна мрежа може да остави Калининград без ток
Целта на балтийските държави да се интегрират в европейската електропреносна мрежа може да остави руския ексклав Калининград без ток и тази перспектива допълнително опъва нервите в района, който вече е с покачващо се напрежение заради кризата в Украйна, разказва "Ройтерс".
Реализирането на подобен план ще отнеме поне 10 години, но ако бъде реализиран изцяло, стратегическият руски район ще се окаже без достъп до мрежата BRELL, през която се снадбява с електричество. Калининград, намиращ се между Полша и Литва, е и централна база на Балтийски флот на Русия. Затова разногласия за тока може да се окажат политическа искра като спорът за руския газ, предизвикал на няколко пъти конфликт между Киев и Москва.
В момента трите балтийски републики са свързани към BRELL заедно с Русия и Беларус и на практика от руските оператори зависи контролът и балансът в тази електропреносна мрежа. В същото време Москва полага усилия да направи Калининград по-независим чрез повече местно прозиводство на енергия, а "Газпром" има планове за изграждане там на газохранилище.
"С растящото усещане за рискове за сигурността на балтийските републики, идващи от Русия, остава под въпрос доколко е разумно да си обвързан с мрежата на потенциално враждебна държава", казва Агния Григас, консултант и автор на анализи за проблемите в района.
Латвия – временният председател на ЕС, е домакин тази седмица на съвещание на енергийните министри от съюза и Европейската комисия. Една от целите на срещата е да се стимулира изграждането на трансгранични връзки в съюза до 2020г.
Този срок обаче не изглежда реалистичен и синхронизирането за по-малко от 5 години не звучи постижимо.
"Целта ни е да синхронизираме операциите си и да преминем към енергийната система на Централна Европа. Но, разбира се, ако говорим за времеви рамки, става дума за 2020-2025г.", казва Варис Бокс, председател на борда на Augstsprieguma Tikls, латвийският системен оператор.
Таави Вескимаги, главен изпълнителен директор на Elering (естонският оператор на електропреносните мрежи) казва, че е налице "дълбок и широк консенсус" сред балтийските страни за нуждата от синхронизиране с европейските мрежи, но че 2025г. изглежда по-реалистичен хоризонт за реализиране на тази цел. Според него преходът може да стане плавно, включително защото руснаците ще имат 10 години да се подготвят.
"Решението да се премине от руската Единна енергийна система ще изисква не само милиарди евро инвестиции в инфраструктура, както и капацитет за генериране на енергия, но също така и най-вече политически решения на най-високо равнище", обяснява Александра Гавликовска-Фик от полския Институт за международни отношения.
До някои от европейските мрежи може да се стигне относително бързо. Тази година трябва да бъде завършена подкрепената от ЕС връзка от Литва до Полша и от Швеция до Литва. Но това няма да е достатъчно за напълно функционираща и независима от руснаците мрежа. Специалистите сочат, че ще е нужна поне още една връзка с Полша, както и няколко с Беларус и Русия. Проектът към Полша засега не върви бързо, защото има проблеми с въздействието върху околната среда и финансирането.