За българските мъже уменията са по-важни от дипломите в търсенето на работа, докато жените ценят повече образователните постижения. Това е един от изводите от национално представително панелно проучване за България - Bulgarian Longitudinal Inclusive Society Survey /BLISS/, направено от екип от експерти на Световната банка в партньорство с Институт "Отворено общество". 

Проучването беше представено на кръгла маса в Българската стопанска камара от икономиста Виктория Левин от Световната банка.

Хората с по-големи познавателни умения (памет, работа с текст, разчитане на графики и схеми, способност за прости математически изчисления) имат по-голяма шанс да бъдат наети, независимо от образованието им, е един от изводите на изследователите. Като цяло тези качества обикновено са силната страна на по-младите хора.

По-възрастните работници обикновено са по-добри в социално-емоционални умения (организираност, издържливост, стремеж към постижения, способност да поемат отговорност), което е пък техният плюс пред работодателите, установява проучването. 

То не установява особени разлики при усвояването на тези умения между мъжете и жените, жителите на градовете и селата. Работещите и хората с по-висока степен на образование ги прилагат в по-голяма степен. 

Левин определи като изненадващо заключението на изследването, че мъжете с по-добри умения за общуване е по-малко вероятно да си намерят работа. Обяснението е в това, че те придобиват такива умения на по-късна възраст.

Друг малко неочакван извод е, че жените с "подлежащ на развитие начин на мислене" е по-малко вероятно да бъдат наети на работа, отколкото тези, които по-трудно се променят.

Шефът на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара  д-р Томчо Томов съобщи, че недостигът на квалифициран персонал е особено осезаем в медицинските професии - лекари, фармацевти, медицински сестри, парамедици, здравни мениджъри. Аналогично е положението при биоинженерите, учителите и социалните работници. Не достигат специалисти в софтуерната индустрия, нанотехнологиите, мехатрониката, мобилните комуникации, приложните науки, енергетиката, химията, строителството, машиностроенето.

Нараства потребността на специалисти в туризма, промишлената екология, промишлената електроника, на квалифицирани хора с профил във високите технологии, електромобилите, производството на компоненти за автомобили. Остава устойчива нуждата от бизнес анализатори, финансисти, маркетингови специалисти, функционални мениджъри, консултанти, каза Томов. 

Демографските разчети сочат, че между 2010 и 2050 г. най-многобройни в страната ще бъдат около 50-годишните. Страната ще изпита и най-резкия спад в броя на населението в трудоспособна възраст - за същия четиридесетгодишен период се очаква България да загуби 30 на сто от населението, поради ниската раждаемост и миграцията.