"Ромското включване" като циганската работа
Годината е 2015. Средата на април. България. Из крайните квартали на столицата, още по-малко в центъра не се забелязват конски каруци, водени от многолюдно зле облечено семейство от кофа на кофа. Порутени къщи без вода, ток, канализация рядко може да срещнете, и то само в най-бедните и изостанали райони на България. Единици са. Малки дечица в детските градини и училищата учат заедно с други малки дечица, същите като тях... може би малко по-мургави. Същите тези по-мургави деца, както и техните роднини, имат лични лекари, знаят какво е контрацепция, ваксини. Имат и адрес.
Годината е 2015, април, и по-големите братя и сестри на тези мънички дечица, са на път да завършат гимназия, някои ще кандидатстват и в университет. И повечето ще си намерят прилична работа.
Годината е 2015 и на никой не му хрумва да критикува, отхвърля, отбягва с погнусен поглед, да си скрие чантата под мишница, да наругае, да изтегли детето си от училище... при сблъсък с някой от тези по-мургавите или с техните деца. А още по-малко пък това отношение може да се пренесе на политическо ниво, да се използва за повишаване на рейтинга, събиране на симпатизанти... защото то не привлича. "Езикът на омразата" не е естествен, не се разбира, припознава, защото тези по-мургавите не са по-различни от останалите, те живеят заедно и наравно с останалите хора в България.
Не, няма правописна грешка, годината е 2015. А не 2055, 2095, 3005... Всичко по-горе изброено или поне повечето от това, би трябвало да се е случило към днешна дата – средата на април 2015 г. Поне ако се вярва на
обещанията за "Десетилетие на ромското включване"
Гръмко открита през февруари 2005 г. и задвижена през април същата година в България, инициативата за ромската декада и днес остава неясна за мнозина. На много избиратели удобно им беше втълпено, че това са едни милиони, които държавата ще даде за "ония циганите". Милиони, които ще бъдат заделяни от техния джоб всяка година, милиони, които ще потъват незнайно къде, но най-вероятно ще бъдат откраднати от същите "ония цигани" и от босовете на гетата.
Че това е някакъв фонд, от който ще отива "за тях, а ние тук да мизерстваме, да теглим, да работим".
А какво всъщност е и се оказа десетилетието?
През 2005 г. Фондация "Отворено общество" съвместно със Световната банка решават да подтикнат правителствата на страни с големи ромски малцинства да обещаят, да поемат ангажимент, че в следващите 10 години ще полагат целенасочени усилия за интеграцията им. Интеграция във всички аспекти.
Това е същината и на подписания през 2005 г. в България документ – обещание за целенасочени усилия за интеграция. А не фонд с едни пари, потъващи някъде.
"Само циганите карат докрай", гласи популярна фраза, когато става дума за недоизпята песен. А "Циганска работа" пък е нещо започнато и дори недозапочнато, занемарено и направено през пръсти.
В случая с "ромското включване" нещата изглеждат като компилация от двете фрази. Стигнато е само до "обещанието", а "целенасочените усилия за интеграция" остават в края на песента, до който така и не се стига за тези десет години.
За тези десет години може да прочетете
десетки доклади, стратегии, отчети
планове, още "национален план", "национална стратегия" и куп други документи. Обещаващи. Ангажирани. С изпълнението на описаното по-горе. И така 10 години.
А целенасочените усилия на базата на цялостна, конкретна и ясна стратегия за интеграцията стъпка по стъпка на практика липсват. Тук-там се забелязват спорадични дейности "на парче" от страна на държавата, на общини. И се разчита най-вече на усилия и дейности от неправителствения сектор /виж карето/, финансирани с европейски пари или средства от големи международни фондации.
На практика това страната отчита и в годишните доклади, които прави във връзка с декадата, както и по националната стратегия за интеграция на ромите.
В отчетите на десетки, понякога стотици страници, се изсипва всичко, правено от всяко ведомство, община, неправителствена организация, което може да мине в графа интеграция на ромите. Понякога едни и същи проекти биват отчитани на няколко места и в зависимост от нуждите за отчетност – например за отпаднали от образованието, повишаване на здравната култура и т.н.
Парите
"Те парите за ромите потъват", "Крадат се". Това са дежурни фрази, когато дойде дума за парите за интеграция. Вероятно не липсват и такива примери. Но по-сериозният проблем в случая е, че на практика никой не може да отговори на въпроса колко и какви пари са давани през последните 10 години за интеграцията, за тези обещани, но липсващи "целенасочени усилия". Оказва се, че освен целенасочени усилия, липсват и пари.
Изписаните планове и стратегии не са финансово подплатени. Планирани пари зад графата "цел" или "приоритет" в държавните документи почти няма. Бюджетни средства за изпълнение никъде не са залегнали, тук-там имаше финансиране на парче с по около 5 хил. лв., коментира пред "Дневник" директорът на ромската програма на "Отворено общество" Димитър Димитров. Затова и обещаните проекти, за които няма външно финансиране, така и не се случиха, допълни той.
Според него, както и според представители на други големи донори в тази сфера от неправителствения сектор, това е и един от основните проблеми – че зад обещанията няма планирано никакво бюджетно финансиране, а държавата е инвестирала нецелево тук и там.
Все пак в документите се забелязват понякога и планирани суми. Те обаче са от външни донори, евросредства, финансиране от фондации.
На практика сред основните донори по проекти по Декадата в България са "Отворено общество", Световната банка и Фондация "Америка за България" и нейният "Тръст за социална алтернатива".
Правим каквото можем, но неправителствените организации са с ограничени възможности – могат да подпомогнат определени проекти за определени години, коментира Димитър Димитров. И допълва, че за да се случат нещата в цялата страна, за да се превърнат добрите частни практики в устойчиви политики и да променят цялостната среда, трябва да се включи държавата, да поеме и доразвие на национално ниво добрите примери, финансирани от неправителствения сектор. За да има устойчивост, трябва ангажимент на държавата, казва той. А такъв ангажимент Димитров не вижда.
| Добри практики на микро ниво Неправителственият сектор подпомага множество инициативи с цел интеграция на ромите. Проектите дават добри резултати, които обаче са по-скоро на местно, общинско ниво и за малки групи. Експерти в неправителствения сектор обаче посочват, че добрите практики показват как би могло да се действа и на национално равнище, стига да има желание от страна на институциите. Това са една съвсем малка част от инициативите: - От години "Отворено общество" дава стипендии за студенти от ромски произход. В момента такива стипендии получават младежи, учещи медицински специалности, а подпомогнатите са около 200. Започнахме да даваме тази стипендия 2008-2009 г., а оттогава студентите в тези специалности нарастнаха няколко пъти. Примерът привлича и други младежи от ромски произход, които макар да не получават стипендия, избират да продължат в университет в такива специалности, казват от фондацията. Преди години подобна стипендия имало за учещите "Право". Има интересна тенденция – децата от ромски произход в гимназията, виждайки добрия пример на по-големите, заявяват, че искат да продължат да учат в университет и сред най-желаните специалности са именно тези, в които в момента има стипендианти и съответно има "добри примери", коментира експерт от неправителствения сектор. - Тръстът за социална алтернатива финансира проекти в няколко направления, като идеята е да се види как те сработват на местно ниво в малки общности и общини. Най-новият проект е за увеличаване посещенията в детска градина, тъй като сега едва около 40 на сто от ромските деца ходят на градина. За сравнение около 85% от всички деца посещават детска градина. Това е важна стъпка, защото така най-малките усвояват български, това им дава много по-добра основа в първите класове и намалява отпадането, обясняват от фондацията. За целта те имат различни форми на стимулиране на родителите – говорят с тях и им обясняват, дават ваучери за храна, плащат таксите за детска градина. Ще видим кое най-добре работи, но крайните резултати ще са добър пример за това какви политики в сферата биха били подходящи, коментираха от организацията. - Едва 59% от всички младежи в страната завършват 12 клас, това е много стряскащо за една европейска държава, посочват от Тръста за социална алтернатива. Затова те имат и проект, насочен към образоване на децата от бедни семейства, без значение от етноса им. Фондацията плаща транспорта и учебниците на около 350 деца до 12 клас от малки населени места. Така за миналата година само едно дете от този проект е отпаднало от образованието. - От Тръста за социална алтернатива изпробват и модел за оземляване на ромски семейства. В момента три общини – Пещера, Дупница и Кюстендил, са в проекта. Идеята е да се даде възможност на ромските семейства да купят земята, върху която са построени къщите им и да ги легализират. Чуждестранните практики показват, че е много по-скъпо да се разрушават незаконните къщи, да строят нови социални жилища и в тях да се настаняват ромите, а и това не работи, хората нямат усещане за собствен дом и не полагат грижи за него, обясняват от организацията. Според практиката от други държави чрез продажбата на земята и узаконяване на жилищата, много от семействата започват да си плащат данъци, да поддържат имотите и т.н. Засега обаче нещата още са на етап кадастрално определяне границите на ромските квартали и на имотите. - Пример за успешно действаща държавна структура според експерти е Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. От 2005 г. чрез него се финансират проекти в сферата на образованието, като центърът привлича както чуждестранни, така и бюджетни средства. - Към повишаване на здравната култура е насочен проект, осъществяван от неправителствения сектор – за т. нар. здравни медиатори. Той започва през 2001 г. от Фондация "Здравни проблеми на малцинствата". Идеята е обучени младежи от общността да подпомагат ромите при намирането на здравна помощ и в контактите им със здравните и социалните служби. Първоначално проектът се осъществява със сили и средства от неправителствения сектор. Но в момента държавата подпомага здравните медиатори, като през 2013 г. в България работят 130 здравни медиатори, платени от държавния бюджет, в около 70 общини. |