"Меланхолия" - изложба на Иво Бистрички във варненската галерия "Contemporary Space"
Мъртва природа. Състояния на тишина, забрава, предопределеност на обстоятелствата и самота. Времеви отрязъци със собствено усещане за светлина, часови полета, когато светлината преминава в мрак.
Така изглеждат творбите на Иво Бистрички, които ще бъдат експонирани от 23 април до 5 май в галерията на центъра "Съвременно пространство" ("Contemporary Space") на ул. "Марко Балабанов" №23 във Варна. Изложбата е озаглавена "Меланхолия".
"Иво Бистрички се вълнува от драматични сюжети. Независимо дали засягат целия свят или единствено него, казва изкуствоведът Мария Василева. В "Реален апокалипсис" от 2011, той визира рекордния брой природни катастрофи през последните години: глобалното затопляне, пожарите, предизвикани от човешка ръка, аварията във Фукушима, както и жертвите от войни, атентати, грип и СПИН. В "Разрези", 2014, разкрива несъвършенствата на собствения си организъм и бруталните манипулации, през които преминава".
Според Василева Иво Бистрички се интересува от крайни състояния, предизвикани както от естествения разпад на материята, така и от човешки действия. "Визуалният образ, който художникът им придава, варира между неприемливо грозното и плашещо красивото", обяснява Василева.
Изследвайки нюансите на тези противоположни състояния, Иво Бистрички се опитва да отговори на глобални въпроси, които нямат еднозначен отговор.
В унисон с търсенията си той използва различни повърхности и ги насища с драстични действия – основата от хартия, линолеум или офсетова плака е нарязана, насечена, надраскана и продупчена, така че да ни провокира директно и да събуди дори тактилните ни възприятия. Така самото обработване става част от сюжета. Разказът се случва чрез обединяването на образа и активната материалност на плоскостта.
""Меланхолия" продължава движението на художника в междинни зони и емоции, казва Мария Василева. От всички човешки състояния меланхолията е най-естетическото и това го отличава от тъгата, мъката и отчаянието. Тя има двойнствен характер с позитивни и негативни аспекти. Именно тази контрастност и дуалистичност занимава Иво Бистрички. Намира подходящ мотив в мъртвата природа, в натюрморта, сам по себе си носител на преходното, на онова, което се намира между "вчера" и "утре".
Сиви натюрморти. Обекти без ясно наследство, без ангажименти към миналото, присъстващи за да изразят определено чувство. Остатъци от наследство, предмети от бита, ненужни вещи, вечеря която ще бъде изядена. Така изглеждат творбите на Иво Бистрички.