Малкият обем на публичните финанси в съвкупност с високите нива на корупцията и демографската криза. Тези проблеми на българското общество засегна съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев пред студенти от Нов български университет на лекция по темата "Ще стане ли Лазар? Трудните перспективи за излизане от българската криза".

Ако нещата не ни се получават, това не е по вина на великите сили или на някоя конспирация, започна Кънев и уточни, че заглавието на лекцията дошло от историка Пол Джонсън, който в книгата си Съвременността" има глава "Европейският Лазар", в която разказвал как Европа се възстановява след Втората световна война. "Възможно ли е България да излезе от демографската, социалната, на моменти икономическа, напоследък и политическа криза", попита риторично той и добави, че кризисните процеси са започнали през 70-те години. След това добави: "Роден съм през 1975 г. и може да се каже, че съм връстник на политическия упадък".

В изложението си първо засегна темата с демографската криза. Не е въпросът само в това, че населението намалява като брой и не е проблем, че постепенно ставаме емигрантска държава, смята Радан Кънев. Според него проблемът е, че бизнесът не намира работна ръка. "Хората от гетата, от малки градове и от села, от бедни семейства нямат достатъчни качества, но това не е техен проблем, а на цялото общество." 

След това даде пример с българина, който е приет във всички осем елитни американски университета. Майка му в Америка работи като чистачка, а в България не е била преподавател, а пълнач на колички в мина в Югоизточна България, продължи Кънев и добави, че у нас е почти невъзможно подобно развитие на дете от бедно семейство. По думите му у нас ниският старт в живота предопределя и нисък финал. Децата ще се върнат от чужбина, ако се развиваме икономически, а не - ако някой се разплаче по "БНТ Свят" и ги помоли да се върнат, каза още съпредседателят на групата на Реформаторите.

По темата с публичните средства и високите нива на корупция Кънев каза, че едновременно у нас икономиката е слаба и корупцията е огромна. По думите му преминаването към частната собственост без осигуряването на законност е довело до бедността на държавата.

Даде за пример методология за изчисление на номиниран за Нобелова награда икономист, с когото разговарял преди няколко години. Според икономиста при 1.5% корупция при обществените поръчки държавата обеднява с 10% за 8 години. Попитал икономиста какво става при 10, 15, 20 процента корупция и икономистът отговорил, че софтуерът се чупил, защото при такива нива се копае дъното. Единият вариант е да се стигна до хиперинфлация, което България вече преживяла в края на 90-те години, или дългова спирала.

След това Кънев засегна темата с реформата в правосъдието и борбата с корупцията по високите етажи на властта. Според него няма как да има видим напредък който и да е сектор - здравеопазване, образование..., ако не се реши проблемът с беззаконието и докато не се затвори широко отворената врата за крадене.

За административната реформа каза, че няма как чиновниците да бъдат толкова, колкото са били при една централизирана система, през която всички 9 млн. души население задължително са минавали, и сега - при почти 6-милионна държава с частна собственост. Той поддържал идеята за по-малко общини и по-малко области, с което ще се намали и броят на чиновниците. По думите му и броят на министерствата трябвало да бъде по-малък, по подобие на записаното в Търновската конституция.

За пенсионната реформа, която също определи за ключова, Кънев каза, че Кодексът на труда бил писан като Кодекс за "Кремиковци", но "Кремиковци" вече не съществувало, а има развит IT сектор. Сред проблемите посочи, че Инспекцията по труда всеки ден глобявала софтуерния бизнес, но не влизала в мина "Ораново".