Бихте ли платили 900 лева над нормалната цена, за да стигнете час по-рано до морето? А същата сума за половин час по-бързо пристигане в Пловдив? И то при условие, че превозвачът не гарантира, че ще стигнете живи, тъй като по време на пътуването много неща могат да се объркат? Едва ли някой би се съгласил на такава сделка. Всъщност обаче мнозина я приемат, без да осъзнават. Става дума за превишената скорост на границата на възможностите на автомобила и много над разумната предвид състоянието на пътната настилка и подготовката на шофьорите.

Да караш с 250 км/ч, за да се похвалиш във "Фейсбук", за мнозина сигурно е геройство и ако парите за глобата не са възпиращ фактор (за някои хора 900 лева, колкото може да стигне глобата са джобните за деня), то поне чувството за съхранение би трябвало да е. Но явно не е. Защото, ако нещо се обърка с тази скорост, а факторите, върху които водачът няма контрол, са много, няма как да си вземеш втория живот, като в играта Need for Speed например. Разбраха го роднините на едно 19-годишно момче от Плевен, което месеци след като филмира подвига си да "лети" с 240 км/ч, приключи живота си в любимия автомобил, усукан около уличен стълб. И това е само най-пресният известен случай, доказващ, че скоростта не прощава.

След като глобите не респектират, а чувството за съхранение не работи, явно обществото трябва да намери други варианти, за да защити своите членове от снарядите по пътищата, които често вземат невинни жертви. Логичният въпрос е какво може да се направи. На първо място - спешна промяна на глобите за превишена скорост, като се въведе елемент, който респектира и бедни, и богати.

Такъв елемент безспорно е отнемането на книжката за определен срок. Такива текстове за кратко имаше, но сега останаха само при драстични нарушения в градски условия. "Като им вземат книжката, ще карат без книжка", ще кажат мнозина. Ами ще го правят, защото глобата сега е между 100 и 300 лева, твърде нисък праг, за да действа възпиращо. Да не говорим, че шансът да те хванат, ако си стриктен, клони към нула.

Така че стигаме до темата и за контрола. Нека след подробен регламент в закона като доказателство да се приемат и любителските записи на нарушения. Така всеки човек с телефон ще е катаджия под прикритие и контролът ще е далеч по-голям не само над хората, които нямат право да карат и го правят, но и над тези, които системно нарушават правилата за движение.

Разбира се, пътната полиция също трябва да засили контрола. След пълното абдикиране от него, покрай мерките за борба с корупцията, сега го има, но основно по най-натоварените пътища и то когато пътуват много хора. Все още обаче контролът е предимно с намесата на човек, а при него, както знаем, първо няма денонощно покритие и второ - винаги остава вариантът за пазарлък.

Предвид километрите магистрали в България, цялостното им покриване с камери едва ли е чак толкова скъпа задача. Естествено, не е нужно скоростта да се мери на всеки километър, дори през 10 километра да са устройствата, ще се обезмисли лудото каране след тях и намаляването пред тях.

Ако се приеме тази формула за "Тракия" ще са нужни 33 камери, тъй като 3 вече има. Предвид състоянието на "Хемус" в момента и две-три ще са достатъчни. Общата бройка камери, с тези за останалите парчета магистрали тук и там, едва ли ще е повече от 60.

Още през август миналата година беше обявено, че до края на 2014 в страната ще се монтират 200 нови стационарни камери за скорост, като така ще се обхване 70% от трафика. Това, разбира се не стана, но ако приемем това число за вярно, то остават 140 за монтиране в градове и основни пътища, плюс около 150 мобилни.

Така общият брой на устройствата за контрол на скоростта ще е над 350, а заснеманите нарушения около 300 000 дневно, поне докато новите места с камери се научат от шофьорите или те променят манталитета си.

Ако санкциите станат по-строги и бъдат налагани, то със сигурност ситуацията на пътя ще се промени драстично. Доказателствата са много и от цял свят. Често ми се случва да шофирам в чужбина и не въднъж съм се убеждавал, че страхът от санкция е основният фактор, който кара хората да спазват правилата на пътя.

Така например, като карат у дома, швейцарците са точни като произвежданите от тях часовници и не смеят дори с 5 километра да надвишат разрешената скорост, но стъпят ли на магистралите в Хърватия или Сърбия, някои от тях са като отвързани и забравят всички правила. В този смисъл страхът от евентуална присъда също може да има възпитаващ ефект, но за целта строгостта на закона трябва да се прилага.

Покрай последния случай с убито на пътя дете отново се заговори за промени в закона. Сигурно има някои неща за изглаждане, но като цяло най-малкото наказание за убийство на пътя е до две години или пробация. Проблемът е, че не сме чули за никой от нашумелите случаи виновният да е влязъл в затвора.

Предвид повдигнатите обвинения на шофьора, прегазил Петьо, то Цветан Пъков го заплашват от три до десет години затвор.

За момента шофьорът, убил Паоло в Стара Загора, е осъден на шест години затвор от Апелативния съд, но предстои обжалване. Делото срещу граничния полицай, убил на тротоара бебе в количка в созополското село Крушевец, пък се бави заради назначена нова автотехническа експертиза на автомобила.