ЕС предложи още възможности националните правителства да забраняват ГМО
След като позволи на държавите членки да забраняват отглеждането на ГМО култури, Брюксел предложи да даде на правителствата право да избират дали ГМО продукти да бъдат използвани като хранителни стоки на териториите им. Европейската комисия (ЕК) представи днес заключенията си от прегледа на европейското законодателство за използването на генетично модифицирани организми на територията на ЕС за храна за хора и животни.
Според ЕК политиката трябва да се промени така, че да адресира исканията на националните правителства да имат повече правомощия в процеса на взимане на решения относно ГМО.
Прегледът беше предприет в резултат на политическите насоки, предоставени по-рано от Европейския парламент (ЕП).
Брюксел предложи да промени законодателството на ЕС така, че държавите членки да имат право да ограничават или забраняват използването на вече одобрени на общоевропейско ниво генетично модифицирани организми като храна за хора и животни в техните граници.
Настоящата система за оторизация, базирана на научни оценки, и правилата за етикетиране на стоките няма да бъдат променяни.
"Това, което ще се промени, е, че щом веднъж една ГМО култура е одобрена за използване за храна за хора и животни на европейско ниво, държавите членки ще имат възможността да решават дали да откажат въпросната култура да бъде допусната в хранителната верига на техните територии", се обяснява в прессъобщението на Европейската комисия (ЕК).
От националните власти ще се изисква аргументация за забраната, която отговаря на европейските закони, зачита принципите на вътрешния пазар и международните договори на ЕС, измежду които са задълженията към Световната търговска организация (СТО).
Отказът трябва да бъде обоснован с легитимни причини, различни от риска за човешкото здраве, здравето на животните или околната среда – тези рискове все още ще се оценяват от Европейската агенция за безопасността на храните (EFSA) при началния етап на оторизация.
Предложението на Европейската комисия е логично продължение на приетата по-рано законодателна промяна, която позволи на държавите членки да имат последната дума относно култивирането на генетично модифицирани култури на техните територии.