Телескопът "Хъбъл" беше изведен в орбита около Земята на 24 април 1990 г. на борда на совалката "Дискавъри" и оттогава провежда проучвания на дълбокия космос.
Снимката от 25 април 1990 г. показва извеждането в орбита на телескопа "Хъбъл" и разгъването на част от слънчевите му панели и антени. Това е една от първите снимки от пет дневната мисия на совалката "Дискавъри". "Хъбъл" отбелязва своята 25 годишнина на 24 април с повече от 1 милион наблюдения и образи, включително и на най-далечните и стари галактики във вселената. 
Астронавтите Стивън Смит и Джон Грунсфелд по време на третата обслужваща мисия на телескопа "Хъбъл" през декември 1999 г. Малко след извеждането в орбита на телескопа, НАСА открива производствен дефект в 94-инчовото (2.4 м) огледало на телескопа. Коригиращата оптика е инсталирана от астронавтите през 1993 г., което е първата от петте обслужващи мисии. 
Снимката показва галактиките NGC 4038 и NGC 4039, известни като галактиките Антени. Макар някога те да са били стабилни спирални галактики като Млечния път, през последните стотици милиони години двете галактики се преплипат една в друга. Отдалечени звезди и облаци газ създават дълги "приливни" опашки, които приличат на антени. Очаква се двете галактики да образуват една голяма елиптична галактика. 
Това инфрачервено изображение показва част от NGC 2174 - мъглявината Маймунска глава. Структурата се намира на около 6 400 светлинни години в съзвездието Орион. "Хъбъл" също така е заснимал планети извън Слънчевата система и е сканирал тяхната атмосфера. Първата т.нар "екзопланетата" е била открита през 1992 г., две години след старта на "Хъбъл". 
Снимката показва NGC 4526, която е една от най-ярките лещовидни галактики. В нея за избухнали две от най-известните свръхнови през последните години - едната през 1969 г., а другата през 1994 г. Известно е, че в центъра си галактиката има свръхмасивна черна дупка с маса около 450 мл. NGC 4526 е част от галактичния куп Дева. 
"Стълбовете на сътворението" в мъглявината Орел. Облаците от прах и газ са оцветени от интензивната радиация от младите звезди и постоянно се разпръскват под влиянието на частиците, изхвърляни от близките масивни звезди. Много от най-важните открития на телескопа се оказаха в области, които дори не са съществували, когато той е започвал работа. Наблюденията на "Хъбъл" на определен вид избухнали звезди помогнаха на астрономите да разберат, че темповете на разширяване на Вселената се увеличават, задвижвани от "тъмна енергия". 
Една сравнително близка спирална галактика, на малко над 20 млн. светлинни години от нас. НАСА се надява "Хъбъл" да продължи да работи до 2020 г., за да се припокрие с инфрачервения телескоп James Webb Space Telescope, който стартира през октомври 2018 г. 
Месиер 57 - Пръстеновата мъглявина 
Напомнящ инкрустирана с диаманти гривна, пръстен от блестящи сини звездни купове обгръща жълтеникаво ядрото на това, което някога е било нормална спирална галактика. 
Снимката показва група от пет галактики, известни като Квинтетът на Стефан. Три от галактиките са с изкривени форми, имат продълговати спиралните ръкави и дълги, газообразни опашки, съдържащи безброй звездни купове, доказателства за техните близки срещи. Но изследванията показват, че един член на групата, NGC 7320, в горния ляв ъгъл, всъщност е около седем пъти по-близо до Земята, отколкото останалата част от групата. 
Облаци нагорещен газ с температура близо 20 000 градуса по Целзий се изхвърлят с над 95 000 км/ч от умиращата звезда NGC 6302 от мъглявината Пеперуда в Млечния път. Звездата някога е била пет пъти по-масивна от Слънцето. 
Мъглявината Карина, разположена на около 7 500 светлинни години от Земята. 
NGC 6543, мъглявината Котешко око. Планетарни мъглявини се формират, когато подобни на Слънцето звезди бавно изхвърлят горните си слоеве атмосфера, които образуват ярки мъглявини. През 1994 г. "Хъбъл" първа разкри изненадващо сложните структури на мъглявината. 
Бърнард 33, мъглявината Конска глава в съзвездието Орион. 