Банков съюз в ЕС
В рубрика "ЕС в досиета" Eвропа.Дневник започва да публикува и студентски досиета в областта на Европейския съюз. Досиетата са подготвени в рамките на курса "Нови медии и култура на участието", специалност "Европеистика", СУ "Св. Климент Охридски", а темите са съгласувани с екипа на сайта.
---
След световната икономическа криза от 2007-2008 се увеличава държавният дълг на страните членки на ЕС и се разраства "дълговата криза" в Еврозоната. Един от начините да се преодолеят тези проблеми е задълбочаването на Икономическия и паричен съюз.
Създаването на банков съюз като допълнение към Икономическия и паричен съюз би довело до укрепване на финансовите институции, снижаване на рисковете и минимизиране на разходите при управлението на кризи. Отговорността за надзора и финансирането на равнище ЕС ще бъде споделена и банките в еврозоната ще се придържат към едни и същи правила. Правното основание на банковия съюз е член 114 и член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Предвиждат се ясни правила, които да гарантират, че банките поемат умерени рискове и плащат при евентуални грешки.
Банковият съюз е част от интегрирана финансова рамка и се основава на три стълба: Единния надзорен механизъм, Единния механизъм за преструктуриране и имащите отношение механизми за финансиране, включително Единен фонд за преструктуриране, схеми за гарантиране на депозитите и обща подкрепа (кредитна линия). Членовете на еврозоната са автоматично част от банковия съюз, а другите държави членки могат да се включат в него. Европейската Централна Банка, в качеството си на надзорен орган се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета.
История
Създаването на банковия съюз започва през декември 2012 г. Председателят на Европейския съвет заедно с председателите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, разработва пътна карта, която включва създаването на по-интегрирана финансова рамка, т.е. банковия съюз. През март 2013 г. е образуван първият стълб на банковия съюз - Единния надзорен механизъм (ЕНМ), който обхваща всички банки в еврозоната. ЕНМ като част от Европейската централна банка ще отговаря за прекия надзор върху 128-те най-големи банки. Националните надзорни органи ще продължат да осъществяват надзора върху други банки, но крайната отговорност се носи от ЕЦБ.
През март 2014 г. е постигнато споразумение за създаване на втория стълб на банковия съюз - Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). ЕМП представлява гаранция, че евентуални задължения на банки ще се управляват ефикасно с минимални разходи за данъкоплатците. Според правилата всяко преструктуриране се финансира на първо място от банката и нейните акционери и при необходимост от кредиторите на банката. Но ако нито вноските на акционерите, нито на кредиторите на банката са достатъчни, е създаден Единният фонд за преструктуриране. През март 2014 г. се създава схема за гарантиране на депозитите, част от третия стълб на банковия съюз. Всички депозити под 100 000 евро ще бъдат защитени. Срокът за изплащане на депозити вече е едва 7 дни, а в срок от 5 дни вложителите могат да получат достъп до достатъчни суми за разходи за живот.
Предвиден е и начин за преструктуриране на банки в затруднение без участие на данъкоплатците - Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки. Загубите първо ще се поемат от акционерите и кредиторите, а не чрез използването на държавни средства. При необходимост от пари от външни източници, държавите членки трябва да създадат фонд за финансиране от вноски от банковия сектор.
Последната стъпка за настоящия момент е през април 2014 г. Парламентът приема пакета ДКИ IV, състоящ се от Четвъртата директива за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания. Пакетът влиза в сила на 1 януари 2014 г. и защитава равнопоставените условия на конкуренция в рамките на единния пазар чрез постигането на единна нормативна уредба за всички 8 200 банки в ЕС. По време на следващия законодателен мандат (2014—2019 г.) Комисията ще представи допълнителни законодателни актове с цел преразглеждане на някои разпоредби на пакета ДКИ IV и мерки от ниво 2.
Предимства и недостатъци на банковия съюз
Банковият съюз е средство не само да се преодолеят съществуващите проблеми, но и да се ограничи възникването на нови. Първото му предимство е намаляването на рисковете за банките, от което следва и по-голямо доверие в банковия сектор. ЕЦБ ще може да провежда по-ефективна и централизирана политика и банките няма да бъдат до такава степен зависими от държавите. Второ съществено предимство е задълбочаване на интеграцията на финансовите пазари и по-свободно движение на парични потоци в еврозоната. А финансовият сектор е пряко свързан с реалната икономика. Третото предимство е, че при едно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз ще се засили и европейската интеграция на политическо ниво. Това би увеличило доверието на гражданите и би ги направило по-съпричастни към европейската идея.
Въпреки предимствата, които предлага, банковият съюз среща и редица предизвикателства. Пъровото от тях е необходимост от институционален капацитет. Функционирането на банковия съюз ще донесе повече задължения на Европейската централна банка, които може да са в противоречие с обичайната и политика, както и необходимост от отчитане пред другите европейски институции. Необходимо е да се помисли и как надзорните правомощия ще бъдат разделени между ЕЦБ и Европейския банков орган. Възможен е и евентуален дисбаланс при концентрирането на твърде много власт в ЕЦБ.
Друг въпрос е дали ако Великобритания откаже да участва в банковия съюз, това ще доведе до негативни последици, както за ЕС, така и за самата Великобритания. Причина за това е конкуренция между Лондонското сити и участниците в банковия съюз.
Трето предизвикателство – да не бъде пренебрегвано взаимодействието на банковия съюз с останалите икономически политики и изграждане на фискален съюз. Не на последно място, съществува опасност банковият съюз да доведе до морален риск - заради схемите за гарантиране на депозитите и фондът за преструктуриране на банките, участниците са склонни да поемат повече рискове, защото разходите при евентуални проблеми ще бъдат поети от други участници. Това ще доведе до асиметрия, защото по-стабилните банки ще бъдат принудени да плащат проблемите на банките, поели повече рискове.
Но въпреки възможните рискове необходимостта oт по-тясно сътрудничество в областта на Икономическия и паричен съюз става все по-осезаема и целенасочени усилия в тази посока биха довели до предодоляване на световната криза и нейните последствия, както и задълбочаване на европейската интеграция.
Линкове към споменатите документи: