Мамутите са измрели самотни на арктически остров

Мамутите са измрели самотни на арктически остров

Бивни на мамут стърчат от бреговете на река на полуостров Таймир в Сибир.
Reuters
Бивни на мамут стърчат от бреговете на река на полуостров Таймир в Сибир.
Най-изчерпателната досега генетична информация за мамутите разкрива упадъка и изчезването на този вид. След два срива в числеността на популацията, накрая мамутите са останали изолирани на остров в Сверния ледовид океан, където кръвосмешението е довело да измирането им.
В четвъртък учени обявиха, че са съставили първите два пълни генома на тези могъщи създания, които хората обикновено свързват с Ледената епоха. Но малцина знаят, че мамутите са били на планетата допреди около 4000 години, т.е. са съвременници на египетските пирамиди.
Добре запазена ДНК дойде от два мамута. Единият източник са останките на мамутче от Сибир на възраст 45 000 години, а вторият е от бивни на 4300 години от остров Врангел на север от континентална Русия.
Следите от кръвосмешение са открити при мамута от Врангел. "Животното от този остров, което вероятно е било сред последните оцелели в света, е било с далеч по-слабо генетично разнообразие в сравнение с другия, по-стария екземпляр", казва генетникът Льове Дален от шведския Природонаучен музей. "Това обикновено е типично за много малобройни популации, където размножаването става между далечни родственици."
Мамутът с размер на днешен слон, но много по-дебела козина и гигантски бивни, се появява някъде преди 700 000 години в Сибир, след което се разпространява в Северна Евразия и Северна Америка. И до днес се спори ожесточено дали изчезването им се дължи на затопляне на климата или защото са били преследвани като дивеч от хората.
Елефтерия Палкопулу работи с бивни на мамут за ДНК изследванията в шведския Природонаучен музей.
Reuters
Елефтерия Палкопулу работи с бивни на мамут за ДНК изследванията в шведския Природонаучен музей.
Алефтерия Палкопулу, генетик от Harvard Medical School, обяснява, че геномите разкриват два случая на катастрофално намаляване на броя на мамутите. Първият е бил преди около 280 000 години и след възстановяването на числеността е последвал втори удар преди около 12 000 години, т.е. някъде в края на Ледниковата епоха. От втория крах не е имало възстановяване.
Смята се, че едва между 300 и 1000 животни са продължили да съществуват векове след втората катастрофа. Малката популация на остров Врангел е оцеляла около 6000 години след като на континенталната суша са изчезнали и последните мамути. Дален смята, че кръвосмешението е отслабило защитните им сили и в крайна сметка е допринесло за окончателното им изчезване.
Изледователите, публукивали заключенията си в списание Current Biology, потвърждават, че двата генома могат да се използват в опитите на техни колеги да се възроди този вид чрез клониране и създаване на ембрион на мамут в лабораторни условия с последващо използване на слоница като сурогатна майка.
"Но преди да си изясним дали подобно нещо е постижимо в близко бъдеще, първо трябва да си отговорим на редица важни морални въпроси", предупреждава Палкопулу. "Колко мамута са нужни, за да има устойчива популация? Не е ли по-разумно рeсурсите, с които разполагаме, да се насочат към спасяване на изчезващи видове и поддържане на жизнената им среда?"