---

През 2018 година България ще поеме за пръв път ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Задачите, които изпълнява председателството са: придвижване на работата на Съвета по законодателството на ЕС; гарантиране непрекъснатостта на дневния ред, систематични законодателни процеси и сътрудничество между държавите членки. За тази цел то трябва да действа като неутрален посредник. Това е основният аспект, по който се различават председателствата на различните държави. Авторите на различни изследвания определят две категории председателства: "влиятелни", които прокарват националните интереси и "успешни", които защитават интересите на Съюза. България трябва да избере между това да използва председателския пост, за да прокарва националните интереси или да защитава интересите на ЕС.

Програмите на председателствата на другите държави членки, както и докладите за цялостното им представяне могат да послужат като пример и насокa за ролята, която страната иска да изиграе по време на ротационното председателство. Изясняването на действието и функциите на ротационното председателство е важно, но важни са и външните и вътрешните фактори, които оказват влияние в процеса на неговата работа. Действията и ефективността на председателството трябва да се оценяват в контекста на случващите се събития, както и да се отчита сложното взаимодействие между европейските институции и институциите на държавите членки.

Ефективното взаимодействие между ЕС и държавите членки се разглежда като процес, който се определя от социлно-икономически и политически фактори. Ротационното председателство също е важен елемент от ефективното взаимодействие.

Условията, които определят доброто представяне на председателството могат да бъдат разделени в три категории: условия на външния контекст; национални условия; условия свързани със специфични проблеми или области на политиката. Тези условия оказват различно влияние, в зависимост от това дали става въпрос за "влиятелно" или "успешно" председателство.

Външната политическа и икономическа среда е условие от външния контекст. Благоприятната обстановка дава възможност на така наречните "влиятелни" председателства да упражнят своето влияние. Външният икономически и политически контекст оказва по-малко влияние върху "успешните" председателства, защото след влизане в сила на Договора от Лисабон, Върховният представител, който председателства Съвета по външните работи и председателят на Европейския съвет са основните актьори в областите, в които външният контекст играе роля.

Национални условия са свързани с вътрешния контекст и организацията на председателството. Ранната и задълбочена подготовка, намирането на "златната среда" по отношение на влиянието и успеха, както и добрата репутация насърчават едновременно влиянието и успеха.

Третата категория условия са специфичните проблеми или области на политиката. Действието на метода за гласуване е такова условие. За "успешните" председателства областите на политиката, в които се гласува с квалифицирано мнозинство оказват благоприятен ефект, защото се ускорява процеса на вземане на решение. Влиятелните председателства също имат полза от прилагането на квалифицирано мнозинство, защото след Договора от Лисабон, повечето решения се взимат именно по този начин.

Белгийското председателство от 2010г. и последвалото го унгарско председателство през 2011 г. са примери, които показват на практика влиянието на трите категории условия. Когато се разгледат техните програми и докладите за представянето им се виждат в действителност основните разлики между председателство ориентирано към развитието на европейската интеграция и председателство прокарващо националните интереси.

Белгия поема ротационното председателство на Съвета през 2010 г. Основните приоритети в програмата на председателството са свързани с изхода от кризата и постигането на устойчив икономически растеж, климатичните промени и околната среда, правосъдие и вътрешна сигурност, Eвропейската стратегия 2020. Приоритетите са първите доказателства, които свидетелстват за това, че Белгия възнамерява да играе ролята на "успешно" председателство. Начинът на действие е второто доказатлество. По време на белгийското председателство се сключват почти четиридесет споразумения от законодателен характер между Парламента и Съвета. Работи се в тясно сътрудничество с всички европейски институции и заинтересовани страни. Постигнатите споразумения са приети с много голямо мнозинство. По време на разисквания на ЕП на 18.01.2011 г. в Страсбург, Жозе Мануел Барозу определя председателството на Белгия като "прекрасно и велико...белгийското председателство твърдо се придържаше към курса на европейската политика. Действията му винаги са били в съзвучие с основния смисъл на съществуването на Европейския съюз, солидарността на всеки в полза на общия европейски интерес.

Добър пример за "влиятелно" председателство е Унгария, която поема ротационно председателство в началото на 2011 г. Самият унгарски премиер Виктор Орбан е смятан за безкомпромисен политик, готов на всичко по ключови за унгарските национални интереси въпроси. Веднага след поемане на председателството, Унгария прави и първата крачка, която разкрива намерението да играе ролята на "влиятелно" председателство. Въвеждането на нов закон за медиите с потенциални глоби за радиа и телевизии, вестници и електронни сайтове, нарушаващи набор от строги правила е осъдено от Германия, Франция и Великобритания и разследвано от Европейската комисия. Още в самото начало Орбан прекратява и преговорите с Международния валутен фонд. Тези грешки правят сътрудничеството с институциите на ЕС и останалите заинтересовани страни трудно постижимо.

Ролята на ротационното председателство непрекъснато нараства и то вече е важен елемент от правенето на политики в ЕС. От историческа гледна точка ротационното председателство е важно за България още преди присъединяването ѝ към ЕС. Европейския съюз взема решение за започване на преговорите за членството с България по време на финландското председателство през декември 1999. България се присъединява към ЕС на 1 януари 2007 г., след края на второто финландско председателство. Случайно или не ротационното председателство изиграва важна роля за присъединяването на България към ЕС. В процеса на подготовка за ротационното председателство България трябва да поеме сериозно ангажимента, който ѝ предстои и да подреди така приоритетите си, че да намери "златната среда" и да се представи достойно пред Европа и пред самата себе си.