Пътуването през северната част на Сърбия, областта Войводина, е радост за окото през пролетта. Докъдето поглед стига са се ширнали ниви чернозем – това е житницата на страната. Никъде не се виждат възвишения или нещо, което да прилича на гора, от която да са слезли сърни в полето, но се виждат от пътя да се разхождат из посевите. Местните наричат този район съкровищница.

Дали заради влиянието на Австро-унгарската империя, но тук трудно могат да се видят неподредени дворове и неокосени ливади пред тях, да не говорим за необработени земи. Някои собственици на някогашни селски стопанства пък са обърнали домовете си в място за туристи, които искат да се потопят в селска атмосфера – в романтичния й вид. Това са така наречените салаши или с други думи ферми.

В която и да попадне човек може да разчита на гостоприемство и храна, приготвена с отгледани тук продукти – като се започне от плодовия сироп, в който няма никакъв вид Е-та, мине се през домашния боб, който без изненада съдържа и парчета наденица и се стигне до десерта, напомнящ детството – макарони с мак, например – просто и вкусно. Палачинките са задължително съпроводени със сладко от плодовете, които е родила градината около двора.

Стройни редове ябълкови и други плодни дръвчета обграждат дворовете с прясно окосена трева. Подредбата на помещенията, в които се посрещат туристите, е в характерния за този бит стил от миналия век – от картините по стените, печката за отопление, перденцата на прозорците, различни домашни потреби.

В единия край на двора щъкат няколко кокошки и петел, а в друг зад ограда се разхождат останалите обитатели на салаша – пони, гъски, прасе.

В малко езеро е възможно да се лови риба за спортни цели като до малък остров се стига със сал, снабден с въжета за придвижване. На острова живеят няколко заека.

Съвсем неочаквано на фона на тази пасторална сцена има безжичен качествен интернет, така че никой посетител да не се чувства изолиран от света, в случай, че изпитва нужна непрекъснато да е онлайн докато се наслаждава на всички онези прости удоволствия, които природата поднася. Както и на вкусната храна и напитки, които галят небцето.

Основната група салаши за разположени на час път северозападно от Нови сад. В този район има и множество лозя и съответно доста изби, които също са отворени за посещения и дегустации.

Една от тях е на Звонко Богдан. Популярен в миналото естраден певец, както казваме ние, впоследствие превърнал се в производител на едни от може би най-скъпите сръбски вина. Цената в интерес на истината е добре подплатена с качество, в което ценителите се уверяват при дегустация. Някои от вината носят и имена на негови песни.

Неочаквано за посетителите винарната е в стил "сецесион", а под покрива е приютила и няколко стаи за гости. Отсядането там обаче е по-скоро за хора с луксозни очаквания и към живота на село.

Докато човек пътува между отделните населени места в тази част на Сърбия съвсем обичайна гледка са малките сергии пред някои къщи – ябълки от миналогодишната реколта, мед, домашна ракия, пресни яйца.

Четвърто поколение наследник на фамилията Живанович показва на посетителите започнатото от предците му – от отглеждането на пчели и производството на мед до вино, в състава на което се използват билки. Гордостта на семейството е виното "Бермет" с 27 билки в него – бяло и червено и с много високо съдържание на алкохол – 17%. В малък музей са показани експонати от историята на производството на мед в този край, в някогашната изба все още отлежава част от възобновеното производство на вино след около 50 г. прекъсване по време на социализма.

Войводина е и мястото, където се намира образно казано сръбската Света гора. В планината Фрушка гора (най-високата й точка е малко над 500 м надморска височина), над Нови сад, има 17 манастира, които са били духовните крепости на сърбите по време на турската инвазия.

Пътят до това място се извива покрай спретнати къщи, чиито дворове са изпъстрени с плодови дръвчета, с току-що варосани отдолу стволове. От всеки завой се разкрива чудна гледка към Дунав.

Повечето манастири оцеляват през вековете, но някои от тях са разрушени по време на Първата световна война.

Един от забележителните манастири е "Хопово", за който се смята, че е построен през 16 век, когато Белград пада под турско робство. Вътре може да се видят два слоя на стенописите от съответните периоди на обновяване – дело на художници, извикани за целта от остров Крит. Тук се намират мощите на великомъченик Теодор Тирон.

На монетите от 5 динара пък е изобразена друга сръбска светиня – манастирът "Крушедол", който турски документи датират като построен също през 16 век. Църквата на манастира е била опожарявана от турците. В стенописите тук се забелязват барокови елементи. Тук е погребан първият сръбски крал от новата история на Сърбия – Милан. Над гроба му, вътре в църквата, някой е оставил ябълка, а друг – великденско яйце.