Като милиони други британци Карл Уейкман подкрепя торите на Маргарет Тачър през 80-те години, а после лейбъристите на Тони Блеър в края на 90-те. Днес обаче 49-годишният мъж от Глостър няма да подкрепи нито една от двете големи партии, доминирали британската политика в продължение на десетилетия, разказва агенция "Ройтерс".

Той обвинява последните две правителства за лошо управление на отношенията с ЕС, за масовата имиграция и за състоянието на държавните финанси. Уейкман започва да работи веднага след като завършва училище, женен е, с две деца, има собствен апартамент и е работил цял живот... до съвсем скоро. През последната година и половина е бил съкратен два пъти. "Големите партии не се интересуват от хора като мен", казва той.

На парламентарните избори на 7 май Уейкман ще гласува за Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP). Очаква се евроскептичната и популистка партия да спечели около 13%, "откраднала" известно количество гласове от торите и по-малко от лейбъристките избиратели.

Шотландската национална партия пък се очаква да вземе почти всички 59 депутатски места от Шотландия в националния парламент. Това ще ѝ даде влияние при формирането на следващото правителство и 38-те милиона англичани може да се окажат зависими от решението на 4-те милиона шотландци.

Разпадането на стария ред има мащабни и непредвидими последици за бъдещето на Обединеното кралство. Основната цел на Шотландската народна партия е да извади Шотландия от Великобритания, което не успя да постигне миналата година на референдума. UKIP пък иска излизане на Великобритания от ЕС и политиката на партията повлия на премиера Дейвид Камерън, който обеща референдум по темата, ако бъде преизбран.

Подкрепа от торите, лейбъристите и либералдемократите – някога трета политическа сила, отнемат Зелените и Партията на Уелс (Plaid Cymru), която иска независимост на Уелс.

Ако трябва да се говори съвсем прецизно, Великобритания не е била управлявана просто от еднопартийно правителство, съответно на консерватори и лейбъристи, от 70-те години. През 1974 г. Шотландската народна партия спечели седем места в парламента, през 1977 г. лейбъристите трябваше да сключат сделка с либералите, за да оцелее правителството им, а през 80-те част от лейбъристите се отцепиха, отидоха при либералите и в крайна сметка формираха либералдемократите.

И все пак избирателната система във Великобритания предполага, че след повечето избори управлява една партия. Победителят във всеки избирателен район печели депутатското място за съответния район, а останалите кандидати не печелят нищо. Така малките партии не са представени в парламента или ако са представени, е скромно, дори и да имат значителен дял избиратели в страната.

Тази система прикри постепенните промени в политическите пристрастия, провокирани от редица социални и икономически промени. Най-вече класите във Великобритания са се размили през последните няколко десетилетия. "Социалните разделения са представени различно и не са същите като в миналото", казва Джон Къртис, политолог от университета в Стратклайд. "През 80-те лейбъристката партия беше партията на работническата класа. Вече не", обяснява той.

При управлението на Тони Блеър лейбъристите "се придвижиха" към центъра на политическия спектър и станаха по-благосклонни към много богатите. Освен това започнаха да се борят за по-добри образователни стандарти и социална мобилност и това даде резултат: Делът на младите хора, които избират висше образование, е нараснал от 39% през 1999 г. на 49% днес.

Със залеза на индустрията и разпространението на офисната работа, класовите различия се размиват и партиите мутират. Както лейбъристите подобриха отношението си към финансовия сектор, така консерваторите на Камерън привлякоха либерални гласоподаватели с прогресивни политики за околната среда и гей браковете.

Вместо това UKIP привлича по-възрастни гласоподаватели, без висше образование и се превръща в партията на работническата класа, обяснява Джон Къртис.

В Бартън и Тредуърт - бедният квартал на Глостър, живее индиецът Харджит Гил, имигрирал във Великобритания преди десетилетия и днес управлява пощенски клон. Той е спрял да гласува за лейбъристите и сега подкрепя UKIP. "Лейбъристите и торите само си намират оправдания. Тогава поглеждам Найджъл Фараж. Аз съм имигрант, но той е прав в това, което казва", смята Гил.

Ричард Греъм от консерваторите признава, че Фараж говори на езика на мнозина избиратели. "Те трябва да видят, че основните партии не ги игнорират", казва той.

Старата политика във Великобритания беше пометена от технологиите и глобализацията.

Гласоподавателите станаха по-свързани и гласът им се чува по-ясно, а политиците нямат толкова голяма сила да контролират събитията, отбелязва "Ройтерс". С глобализацията нараства национализмът. В Глазгоу, Шотландия, 64-годишният Стюарт Макленън, работил за синдикатите, винаги е подкрепял лейбъристите и дори е бил кандидат за депутат през 1992 г. Сега обаче той ще подкрепи Шотландската народна партия.

Лейбъристите доминираха шотландската политика дълги години, но станаха самодоволни, смята Макленън. Капката, преляла чашата, беше съпротивата на лейбъристите срещу кампанията за независимост. "Това предизвика широко отвращение сред електората им в Шотландия", обяснява Макленън. "Шотландската народна партия, изглежда, се води от същите принципи, но е по-социалнодемократична", смята той.

Според социологическите проучвания Шотландската народна партия ще триумфира над лейбъристите и това ще лиши Ед Милибанд от ключови мандати, за да има мнозинство. Англичаните пък се притесняват, че шотландците ще имат прекалено голямо влияние в следващото правителство. Милибанд изключи формална коалиция с Шотландската народна партия, но все пак си остави място за политически маневри и евентуално сделка с партията.

Притеснението на консерваторите е UKIP, която им отнема избиратели. Според YouGov 45% от избирателите на популистката партия преди са подкрепяли торите. Макар че UKIP вероятно ще спечелят едва шепа места, гласовете за тях вредят на другите партии.

Какъвто и да бъде резултатът обаче, той със сигурност ще сигнализира, че британската избирателна система има нужда от реформа. Рут Фокс, директор на Hansard Society, казва, че политиците ще трябва да се изправят пред проблема на дисбаланса между властите в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Според Върнън Богданор от King's College в Лондон "избирателната система не функционира за многопартийната система, която имаме днес".