Седмица преди премиерата на 12 и 17 май, Явор Гърдев показа части от новия си "спектакъл-филм" "Квартет: Опасни връзки след края на света" - най-технически амбициозния си експеримент до този момент.
Седмица преди премиерата на 12 и 17 май, Явор Гърдев показа части от новия си "спектакъл-филм" "Квартет" по Хайнер Мюлер - най-технически амбициозният си експеримент до този момент. Камерната драма, в която играят Снежина Петрова и Захари Бахаров, ще оживее в пространството на Зала 1 на НДК веднъж физически, и втори път на екран, заснета и монтирана в реално време и в 3D среда чрез технологията за анимация motion capture. Повече от мултимедиен спектакъл, "Квартет: Опасни връзки след края на света" е опит да се обединят изразните средства на театъра, киното и специалните ефекти, за да разкажат едновременно паралелните сюжети в текста на Хайнер Мюлер, разказа режисьорът. Пиесата се позовава на романа "Опасни връзки" от Шодерло дьо Лакло, но е само с две действащи лица. В част от сцените Петрова и Бахаров, в съвременна интерпретация на френските костюми от 18 век, са Мертьой и Валмон. Действията им, проследени от стандартни камери и монтирани в реално време, ги показват в близък план и от различен ъгъл на екрана. В други, облечени в специалните костюми за проследяване на движението, те си разменят ролите или играят своите любовници, чиито 3D анимирани аватари повтарят движенията им на екрана. Почти цялото действие се случва в тясна, квадратна, движеща се вертикално платформа, построена специално за целите в центъра на сцената на Зала 1. Под нея, в оркестрината, работи огромен екип от монтажисти, аниматори и оператори. Инфрачервени камери засичат движенията на актьорите и ги подават към екипа, който ги "наслагва" върху аватарите им в реално време. Това позволява да се направи нещо много важно - размяната персонажите и размяната на половете по време на игра, която е заложена в текста на Мюлер, казва Гърдев. "Това е и една от големите клопки и предизвикателства на този текст - персонажите разменят своите роли и играят трети лица, а след това се връщат в собствената си кожа." "Текстът на Мюлер на пръв поглед изглежда ясен, но в него има кодирано второ действие. Трудното за актьорите е това, че едновременно с интерпретацията на сюжета на "Опасни връзки" има и втори паралелен сюжет - на "той" и "тя". Това е пиеса за мъжа и жената. Има една първа идентичност преди персонажите, която е така кодирана вътре от Мюлер, че всяка реплика има най-малкото два смисъла по отношение на действието - единият към сюжета на "Опасни връзки", а другият - спрямо тяхното собствено самоубийство. Изиграването на този втори сюжет е най-голямото предизвикателство - и актьорско, и режисьорско." Въпреки техническата сложност на проекта, която сценографията не прикрива, Явор Гърдев смята, че в постановката доминира текстът. Един от общо двата месеца на нейната подготовка е бил посветен на четене на маса, "без да сме съвсем наясно какво точно правим", разказаха и самите актьори. Показаните откъси имаха оперно величие и мрачна, научнофантастична атмосфера. Сценографията и костюмите на физическите Мертьой и Валмон са на Огняна Серафимова, а виртуалните им образи и 3D среда са дело на работещия в Щатите български аниматор Владимир Тодоров. Преводът на текста е на Георги Тенев. Цял екип от "Ню Бояна филм" и фирмата за специални ефекти "Синемоушън" работи технологическото изпълнение на проекта. Motion capture обикновено не се използва на живо. Върху спектакъла се работи като на снимачна площадка, по 12 часа в последните дни, тъй като повечето от изключително скъпата техника е под наем. Това е и причината представлението да се играе само няколко пъти годишно. Първите дати са 12 и 17 май. Спектакълът е продуциран изцяло от НДК, но представителите на Двореца в Залата не знаеха какъв е бюджетът му.