Белград е много впечатляващ за тези, които не са го посещавали и очакват нещо като онази част на Сърбия, която е по-близо до границата с България.
Калемегдан е една от задължителните забележителности на Белград. Все още крепостта носи това турско име. Освен пазител на историята на града, тя е едно от предпочитаните места от жителите на града за разходка - заради многото зеленина, възможностите за спорт, красивата гледка към мястото, където се срещат Дунав и Сава. 
Малката църква "Ружица" между стените на крепостта някога била и склад за боеприпаси, днес се охранява от двама воини. 
Още по-необичайни са полилеите вътре - "инкрустирани" с куршуми в памет на жертвите на битките, които са се водили в района назад в историята. 
Отвисоко на града гледа Виктор - символът на победите на сръбските воини в битки с Османската и Австро-унгарската империя както и тези по време на Първата световна война. 
В обширния парк насред крепостта можеш да се повозиш на влакче, можеш след специална резервация да влезеш в тунелите под града, можеш просто да се отдадеш на сладко правене на нищо. 
Тук, в наричаня Нови Белград, някога, в сграда-пагода, се е намирало китайското посолство, което пострада при бомбардировките на НАТО над града. Сега върху откупения от Китай терен има само табела, която напомня това. 
Миналото не може да бъде забравено от тези, които не знаят къде са техните близки, изчезнали безследно в онези смутни времена, още преди да завалят бомбите. Този човек и до днес не знае нищо за двамата си братя и иска да привлече вниманието на международната общност. 
Поразените сгради никога няма да бъдат ремонтирани. Ако сте в града и не сте ги видели още, местните ще ви насочат натам и без да ги търсите специално. 
Според всеобщото схващане Тито е бил еднозначен благодетел за Сърбия и затова съседите ни с умиление го помнят. По-старото поколение все намира повод да припомни как с паспортите от Югославия са минавали всички граници без проблеми. Това обаче не стопля душата на онези, на които са национализирани имоти и земи по време на социализма. Тези хора съвсем не са сред феновете на Тито.
В един от несъвсем централните райони на града, близо до историческия музей сред красив парк днес почиват телата на Тито и съпругата му.
Около мястото, където са погребани телата на двамата, има музейна част събрала вещи на Тито - подаръци от чуждестранни гости, дрехи, фотоапарати и какво ли не. Ако търсите на туристическата карта музей на Тито или нещо подобно, няма да го намерите. Нарича се "Къщата на цветята". На снимката: Една цяла стена е заделена за символичните факли, които са носели участниците в ежегодните маратони, провеждани пред неговия поглед докато стои на трибуна. 
Тито е бил голям пътешественик и немалко вещи в музея показват тази негова страст. На погребението му идват делегации от 120 страни. 
Доста по-скромен е интересът към световноизвестния писател Иво Андрич. Този негов паметник се издига до сградата на президенството. Част от буквите на стиха, написан по стъпалата, са изпадали. В съседната кооперация е живял през последните си години писателят. Апартаментът му сега е музей, но не от онези, в които има навалица. 
Друга задължителна спирка за туристите в Белград е църквата "Свети Сава", чиято голяма бяла сграда се вижда в далечината на няколко улици, които водят до нея. Започва да се строи в далечната 1894 г., по време на Втората световна война строежът спира, едва през 1984 г. югославското правителство разрешава работата по храма да продължи. Свети Сава се приема за основател на сръбската православна църква. На това място се смята, че светецът е изгорен. Финансирането е от дарения, а строителството и днес не еприслючило. По стените изображенията няма да бъдат стенописи, а мозайки. 
Местното "стъргало" е разположено на ул. "Княз Михайло". Пешеходната улица събира куп модни магазини, заведения, улични музиканти и художници. Любимо място на младежите привечер. За приходящите това е мястото, където в концентриран вид могат да се видят един от най-красивите сгради в града. 
Наблизо се намира хотел "Москва", приютявал за свои готи през годините видни личности - Айнщайн, чиято съпруга е родена в Нови сад, Кадафи, Брад Пит. 
Малко встрани от идеалиня център елегантна сграда е събрала живота на един от най-известните сърби с безспорен принос в технологичното развитие на човечеството - Никола Тесла. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основа на съвременните електрически системи за променлив ток. Завръшва живота си в Ню Йорк, но останките му после са преместени в Белград. 
Емблематична за Белград е улица "Скадарска", където през миналия век е замръквала и осъмвала местната бохема. Мястото, събрало множество традиционни кръчми, се нарича "Скадарлия" и от началото на пролетта до края на лятото е затънало в избухнали в цвят петунии. Оркестри забавляват гостите, в голямата си част туристи, с традиционна музика, а храната както се и очаква е тържество за небцето. 
Подобна кръчмарска улица е разположена в живописния кварлат "Земун", чиито жители не пропускат да отбележат, че са нещо повече от другите заради някогашната принадлежност на тази територия към Австро-унгарската империя. За това може да се съди по архитектурата на частните къщи и на обществените сгради. 
Край брега на Дунав тук се събират ято лебеди, винаги готови да бъдат почерпени с храна. Множество заведения събират интереса на гости и на местни и естествено предлагат прясна речна риба в менюто си. 
Градът обаче не е останал в развитието си до нивото на традиционните кръчми. Въображението на бизнеса се е развихрило и разнообразието от заведения е наистина впечатляващо. В някои случаи достига до проявления, които е трудно да се окачествят - като интериора на това, в което съсобственици са сърбин и италианец. 
Само поискайте менюто с десертите - ето това ще получите, а сметката накрая пристига придружена с лупа. 
Събота и неделя е време за ...море. Изграденият спортно-развлекателен комплес и изкуствено езеро от ранни зори привлича местните. Място на плажа, в кафене и на паркинга печелят най-ранобудните. 