Това написа легендата в катеренето и екстремните спортове Дийн Потър преди три седмици в "Инстаграм" заедно със снимка, на която се вижда как скача от скала в Швейцария през 2009 г. В неделя везните са наклониха в другата посока. При опит да премине през цепнатина в скалите в парка Йосемити, Потър и неговият 29-годишен партньор в летенето с уингсют (костюм крило) Греъм Хънт намериха смъртта си. 

За любителите на екстремните спортове 43-годишният Потър беше вдъхновител и идол. Гибелта му обаче идва като най-яркия пример, че в този бизнес границата между това да се завърнеш жив и смъртта е много тънка. А също така, че и най-добрите могат да допуснат грешка, а какво остава за недотам съвършените. 

Бейзджъмпингът определено е сред най-смъртоносните спортове. Една неофициална статистика показва, че между 1981 и 2015 г. в практикуването му са загинали 254 души, като 2014 година държи рекорда с 24 загинали. Смъртността е 43 пъти по-висока, отколкото при скачане с парашут от самолет.

Миналата година три светила на полетите с уингсют загинаха след скок от хеликоптер над Лютшендал в Швейцария. Преди две години Марк Сътън, който скочи на церемонията на олимпийските игри в Лондон, умря след удар в скала близо до Мартини на швейцаро-френската граница.

 

Името на спорта бейзджъмпинг, който на английски се изписва като BASE jumping, идва от съкращението на building (сграда), antenna (антена), span (платформа) и Earth (земя или в случая скала). Той представлява скокове с уингсют или парашут от фиксирана основа като телевизионни кули, планини или мостове.

Като се отнесе броят на смъртните случаи към броя на практикуващите, става ясно, че шансът да доживееш спокойни старини намалява драстично. Проучване в Швеция показа, че смъртността е един на всеки 60 практикуващи.

Друго изследване на 20 850 скока в Норвегия от 1995 до 2005 г. показва, че е имало 82 инцидента без фатален край (един на всеки 254 скока) и девет фатални (един на всеки 2317 скока). В скайдайвинга например смъртността е един на всеки 101 хиляди скока, според данните на Американската парашутна асоциация.

В други екстремни спортове нещата стоят още по-различно. Във водолазните гмуркания смъртните случаи са един на 200 хиляди гмуркания, в скалното катерене един на всеки 320 хиляди изкачвания, а в ските са един на над 1.5 милиона спускания. Въпреки това хората, които практикуват бейзджмъпниг, не се отказват. 

Англичанинът има над 1500 скока от всякакъв тип сгради и структури. "Няма нищо, което може да се сравни с това. Трудно е да се опише, защото е нелепо да се мисли за това логично. Скачаш от нещо ниско, понякога през нощта, с парашут и имаш само един шанс. В противен случай се размазваш. Това е тръпка, възбуждащо е. Нещо, което не можеш да обясниш, ако не си го изживявал", добавя той.

Потър винаги е експериментирал и е поставял нови стандарти в областите, в които се занимава. Летеше с кучето си Уиспър в раницата на гърба. Катереше солово едни от най-опасните стени в парка Йосемити, който се беше превърнал в негов дом в последните 22 години. През 2009 г. постави рекорд за най-дълъг бейзджъмп полет от северната страна на връх Айгер, като остана във въздуха 2:50 минути.

При летенето в такива екстремни условия обаче може да се отделят химикали, сходни на морфина и да действат като болкоуспокояващи. Колкото е по-опасен скокът, по-силно е влиянието му. "Най-странното е, че страхът е водещ за нашето оцеляване и ни предпазва от опасности", казва проф. Ронда Коен, експерт по психологията на екстремните спортове в британския университет Мъдълсекс и ръководител на Лондонския спортен институт.

Израелският доктор Омер Мей-Дан, който е запален по бейзджъмпинга, също е правил изследвания на базата на личния си опит. "Харесва ли да се страхувам, харесвам страха, наслаждавам му се. В бейзджъмпинга всяко малко нещо определя разликата между живота и смъртта. Кара ме да вибрирам. Екстремните спортове имат уникалната възможност да съчетаят и да те накараш да се насладиш на стреса, който други биха определили като лошо изживяване", твърди той пред вестник "Дейли Телеграф".

Уичолс например продължава да се занимава въпреки притесненията на своите роднини. На 39 години той има две деца, но въпреки техните протести излиза нощем, за да скача. Родителите му го карали да спре, а съпругата му очаква да се "пенсионира".