Огромна площ, галерии и зали. Около 2000 произведения на изкуството на български и чуждестранни автори от Възраждането до наши дни, подредени на пръв поглед сякаш без особена стилистична връзка помежду си. С това посреща първите посетители т.нар. български Лувър или Националната галерия "Квадрат 500".

Музеят, който събира фонда на Националната галерия за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия, куриран от Светлин Русев, беше представен днес пред медии и студенти, а на 28 май ще е официалното му откриване. След 14 часа на 28 май и почитателите на изкуството ще могат да обиколят залите, като в първия ден входът ще е безплатен. Музеят заема сградата на досегашната галерия за чуждестранно изкуство, която е слята с бившия технически университет.

Неподготвеният посетител първоначално може би ще се изненада от някои от залите, в които ще види странна смесица на стилове, където български и чужди автори са подредени един до друг, макар произведенията им очевидно да "се бият". Ако все пак разбере концепцията, която бива обяснена след редица въпроси към служители на музея, вероятно ще разгледа с повече интерес изложбите - залите са подредени по исторически периоди, а не по автори и техния произход, като така най-ясно може да се види развитието на българското изкуство спрямо европейското. Ясно се вижда например къде авторите са пътували в Европа и са се повлияли от колегите си, къде и кога изостават, къде крайно се различават.

Използван е различен подход при организация на всяко от пространствата, не може да се каже каква е основната идея и принцип на смесване, каза малко по-късно пред журналисти Светлин Русев. Малко по-късно все пак допълни, че така могат да се видят връзките на българското с чуждестранното изкуство.

Най-ранното произведение сред българските експонати в "Квадрат 500" е "Портрет на Неофит Рилски" на Захари Зограф от 1838 г. Заедно с "Автопортрет" на Зограф са първите портрети в българското изкуство. Едно от най-внушителните платна с размери 256 на 193 см е портретът на княгиня Мария-Луиза, рисувано от Иван Мърквичка по поръчка на княз Фердинанд през 1900 г.

Най-ранната творба в чуждестранната живописна колекция е "Кръщене Христово" от края на 15-и век, а с висока художествена стойност е датираната от 1526 г. олтарна композиция "Мадоната с младенеца, Св. Роко и Св. Себастиан" на Джовани Росо.

Могат да бъдат видени и произведения, разкриващи живописта на Източна Европа, изкуството на Централна Америка, японска гравюра, африкански фигури и маски и др.

Директорът на "Квадрат 500" Слава Иванова съобщи, че за догодина има обещанието да бъде предвидено бюджетно перо, което да е и за откупуване на нови произведения. Това е един от сериозните проблеми, който имахме досега, огромна дупка във фонда, тъй като от 1995 г. такива средства не са отпускани, каза тя.

Ако посетителите желаят да разгледат спокойно и в пълнота изложените произведения, би трябвало да отделят поне един ден. Тъй като експонатите са били редени и пренареждани до последния момент, все още дори за служителите на музея е трудно да насочат хората, интересуващи се от конкретно произведение, къде то може да бъде видяно.

На практика изложбата е подредена и реализирана само за 4 месеца, като в други музеи това се изпълнява за няколко години, отбеляза Слава Иванова. Техническата подготовка на експозицията е струвала 235 хил. лв., а още около 225 хил. лв. са дадени за реставрационни материали, рамки, постаменти, защита за експонатите и албум за изложбата.

В отговор на въпрос Иванова каза, че засега е само проект и идея да има отделна изложба с произведения на частните колекционери в България. Според нея обаче би било много добре такива колекции да бъдат представени в "Квадрат 500", тъй като тези произведения всъщност са част от националното културно богатство на България. Това е и логичният път на подобни произведения в световен мащаб - лека-полека те се вливат в националната културна история, допълни тя.

Засега гостуващите изложби ще бъдат показвани в бившия царски дворец на пл. "Ал. Батенберг", която остава за ползване от музея. Впоследствие, след като бъде изградено и последното крило, то ще приютява временните експозиции и съвременните автори.

Тогава в бившия царски дворец ще бъде направена постоянна изложба, която ще отговаря на духа на сградата, каза Слава Иванова, но допълни, че засега това е в процес на обсъждане.