Първо да вземем парите и да резнем лентичката
Реформите после … ама то пък сега няма консенсус за реформи…
Христо е успешен предприемач. Успял е да създаде малък бизнес със своя партньор (Иван) за производство на медицинска апаратура, което продава основно за износ на големи компании. Преди 5 години купуват малка закъсала компания, за нещастие листната на борсата още от времето на масовата приватизация, за да разширят производствените мощности, но все още имат разправии с регулатора. Затова и поради твърдото си убеждение, че не трябва да дава пари в брой, Христо се отказа и от предложение за европрограма.
Бизнесът му е малък, няма скъпи имоти за обезпечение и заради сделката взема кредит от банка АБВ АД собственост на български акционери на 9% лихва и ипотекира основното си жилище. Жена му Калина е учителка с ниска заплата, за съжаление с проблемна жлъчка и нужда от чести посещения в болница. За да разделят риска и да подсигурят двете си деца, те трупат малък депозит на преференциална лихва в клона на друга банка собственост на българи - ГДЕ АД, по съвет на техен приятел вещ във финансите, който е роднина с шефа на клона.
Световната финансова криза отшумява, еврото поевтинява и продуктите на Христо се търсят все повече в чужбина и затова всички печалби се инвестират в бизнеса. Калина, макар и в недобро здраве, успява да се грижи за децата и помага за матурите им дори с "вътрешна информация" от колеги с връзки в министерството – за образованието на децата пари и сантименти не се жалят.
В един безоблачен ден в началото на лятото банка ГДЕ е затворена от регулатора след намеса на прокуратурата. Христо и Калина нямат достъп до своите спестявания за месеци наред, а в същия момент децата трябва да си платят частните уроци за изпитите през есента, а Калина има нужда да направи неофициална вноска към болницата за операция на жлъчката си. Няма песимизъм в семейството – банковият надзор и регулатора на капиталовия пазар уверено обясняват, че няма проблем и скоро банката ще отвори.
Фирмата на Христо е добре, но той не може да вземе пари дори назаем от нея – все пак банката прибира 9% лихва, въпреки спада на лихвите в еврозоната, отделно такси и комисионни и там няма свободен кеш. Затова молба за заем от Иван е най-логичната стъпка. Заемът, преди да е отпуснат е придружен с договор за залог на акциите на Христо във фирмата като обезпечение и с прехвърляне на определени права към Иван.
За нещастие в същия момент банка АБВ изпада в ликвидна криза след затварянето на банка ГДЕ и притиска фирмата на Христо за предсрочно погасяване на заема, което е невъзможно. Иван решава да поеме контрола над фирмата, особено след като държи в залог акциите и правата на Христо. Иван е съученик и приятел с шефката на клона на банка АБВ и с общи усилия, и не без помощта на услужливи чиновници и проверки от данъчното и инспекцията по труда, превземат фирмата на Христо като управление.
Христо и Калина са разочаровани от институциите, бесни са на Иван, и в остра нужда на пари в брой за децата, за доцента и сестрите в болницата и за издръжка. Наемат техен познат адвокат, който да пусне сигнал до прокуратурата, да ги защити в съда срещу действията на банка АБВ и на Иван и да ги съветва как най-бързо да си получат спестяванията от банка ГДЕ, въпреки предупрежденията на адвоката, че поради съдебната система и двете процедури ще се проточат с неясен край и ще изискват доста пари в брой.
Не ми се мисли за болката на Калина и съдебния спор на Христо (надявам се Иван не му е пуснал контра сигнал в прокуратурата). Христо вече проклина банките и заемите, но поне децата са кандидатствали успешно, разбрах…
Та в този ред на мисли основният "успех" на това правителство и на това парламентарно мнозинство от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ е успешното замитане на наследените проблеми в:
- независимите регулатори – висока цена на услугите и ниско качество на предлагането от регулираните дружества, допълнителна цена за бизнеса за регулаторни "услуги";
- финансовия сектор – некачествените активи и сделките със свързани лица при КТБ и другите банки с български собственици, пенсионните фондове, липсата на адекватно застраховане поне от 10 години насам – високи лихви, високи такси, ниско изплащане;
- съдебната реформа – липса на справедливо, прозрачно и своевременно правораздаване, бламиране на кадърните служители;
- здравеопазването – наличие на огромна сива част в държавните и общински болници и източване на здравната каса от привилегировани частни болници;
- образованието, надзиравано от държавата – остаряло и корумпирано;
Този безспорен "успех" е маскиран от три "стълба" в усвояването на пари – нов евтин държавен дълг, покрил дупката в КТБ и дал ликвидност на други местни рискови банки; възобновяване на притока на еврофондове – освежили фаворизираните строители и леко по-висока събираемост на ДДС, акцизи и мита в бизнес полза на два-три частни монопола (в бизнеса с допустимите пороци и с вътрешното горене).
Това обаче е
наливане на пари в черна дупка с краткотраен ефект и само за избрани
защото липсват всякакви реформи в основните сфери на обществен живот, които биха направили разлика между задлъжняваща посредствена тоталитарна държава спрямо общество, което предоставя ползи и контрол на все по-голям кръг от своите граждани. Без реформи в съдебната система, образованието и здравеопазването, без ясни правила за конкуренция - предприемачът Христо никога няма да търси заем от банка, напротив ще фалира, ще изгуби Калина и ще мизерства - естествено ако няма връзки за обществена поръчка или европрограма или пък връзки в съда или болницата.
"Успехът" на днешното политическо мнозинство има и още едно важно измерение –
мнозинството е в пълна съпричастност със зависимите и виновни независими регулатори
които трябваше да ни предпазват от пирамиди като КТБ (БНБ и КФН), от източване на пенсионните фондове и от застрахователни своеволия (КФН), от прогнили обществени поръчки и търгове (КЗК), от гнилите ябълки в съд, прокуратура и следствие (ВСС). За клиентелизма и популизма в енергетиката – това си е друга бомба със закъснител.
Напротив, въпреки препоръките и докладите на Европейската комисия основната партия на власт ГЕРБ бяга от реформите и от промяната в регулаторите – странно защо, сякаш има зависимост от важните хора в същите тези регулатори и в съдебната система.
Депутатите от тази партия ГЕРБ странят и от реформата в здравеопазването - без да предлага алтернатива.
Няма как да има консенсус на всички засегнати, ако се прави реформа. Реформата е притеснение - разместване на хора, структури и интереси, а консенсус е удобство и статуквото.
В този контекст участието на Реформаторския блок в това управление и в тази коалиция не оправдава "реформа" и засега само легитимира усвояването на пари – нов дълг и нови евро-средства – раздадени по непрозрачни процедури при нереформирани финансови и пазарни регулатори, при липсваща корективна сила на съдебната система и сред анемичната здравна и закостенялата образователна системи.
Надеждите на Христо и Калина бяха, че
това е коалиция на промяната, а не коалиция паричен импулс
на техен гръб. Калина знае и английски и въпреки болката успява да чете в интернет. Наред със здравните и образователни теми вижда препоръките на Европейската комисия за българската съдебна и финансова система, както и вижда лихвите в еврозоната - 1-2%, докато Христо изморен на дивана гледа по телевизора рязане на лентичка преди да започне важен български мач на обновен стадион.
ПС: Иван преживя няколко безгрижни месеца, понеже се беше назначил като главен директор в обсебеното предприятие на висока заплата и успя да направи няколко екзотични командировки придружен от директорката на банковия клон. Без Христо фирмата обаче не успяваше да изпълнява качествено и навреме поръчките, оборотите спаднаха, разходите се качиха и естествено беше непосилно да се плаща банков заем на 9% лихва. Банка АБВ имаше нужда да украси баланса си, заради държавната помощ, която получи в следствие на ликвидната си криза и така й се наложи да усвои залозите по кредита и придоби предприятието на Христо и апартамента му, за да избегне провизии по лош кредит. Естествено на банката (и на нейните вложители) нито й трябваше предприятие, нито още един апартамент, но пък оценките на тези придобити активи направени от наетия от нея "лицензиран оценител" бяха достатъчно високи. Иван и шефката на клона въобще не подозираха, че след време щяха да дават обяснения в прокуратурата, ако АБВ последва съдбата на ГДЕ.