Изграждането на подводния участък на "Турски поток" ще започне още през юни, но според цитирани от РБК експерти "Газпром" поема голям риск с този проект, тъй като все още няма междуправителствено споразумение, руският газ ще се конкурира с азербайджански, а ЕС е против газопровода.

Липсата на споразумение е най-големият проблем, смята директорът на EPPEN Волкан Йоздемир. Анкара и Москва не са достигнали до "стадий на начало на проекта", потвърждава турският посланик в Русия, а "не е правилно да се преценява дали той ще започне през 2016 или 2017 г.". Руската газова фирма не се съмнява, че проектът ще бъде изпълнен, а източници на РБК посочват, че изказванията, че той ще се провали са спекулация.

През януари беше обявен проектът "Турски поток", като се очаква той да доставя 63 милиарда кубически метра природен газ на година, като "Газпром" самостоятелно ще извършва преноса под Черно море, а на територията на Турция мощностите ще се контролират от съвместно предприятие. Стойността на тръбата не е обявена официално, но според оценки ще достигне 17 милиарда евро, като не известно откъде ще дойдат средствата.

Русия паралелно строи и два газопровода към Китай. Договор е подписан само за "Силата на Сибир", но той се оценява на 60-70 милиарда долара.

В момента Турция се снабдява през "Трансбалкански газопровод", който минава през Украйна, Румъния и България, който има обем до 14 милиарда кубически метра. "Син поток", с обем 16 милиарда кубически метра също свързва двете страни, а за 2014 г. Анкара е внесла общо 47.6 милиарда кубически метра през 2014 г., а през 2015 г. планира да внесе 30 милиарда кубически метра руски газ.

Малкият газов пазар на Турция означава, че "Газпром" трябва да търси и други клиенти за газа на "Турски поток". Това най-вероятно са страните, които трябваше да участват в "Южен поток", но руския газ няма как да стигне до тях без разрешението на Европейската комисия.

През март комисарят по енергетиката Марош Шефчович заяви, че строителството на "Турски поток" трябва да започне след разрешението на ЕК, на което "Газпром" се противопоставя. След законодателна реформа ЕК ще има право да разглежда енергийните договори на страните-членки, което означава, че те ще трябва да променят настоящите или да сключват нови договори с "Газпром". Руската фирма от своя страна може да опита да постави ЕК в безизходица, тъй като планът й е "Турски поток" да замени транзита през Украйна, а след 2019 г. да не бъде подновяван договора с Киев.

Въпреки това новият газопровод най-вероятно ще е "за снабдяване на Турция", смята Валерий Нестеров от Sberbank CIB. "Първата тръба с мощност 16 млрд. Кубически метра ще е за нуждите на тази страна, която ще замести Трансбалканския газопровод", коментира той.

За турския пазар "Турски поток" ще трябва да се конкурира и с плана на Анкара да свърже Трансадриатическия (TAP) и Трансанатолийския (TANAP) газопроводи, които ще се снабдяват от Азербайджан с 16 милиарда кубически метра на година. Строежът на TAP ще започне през 2016 г., а TANAP вече е в строеж. И двата са част от Южния газов коридор, с който ЕС си поставя за цел да диверзифицира европейския газов пазар.