Откриването на "Квадрат 500" - "Доживяхме да се съизмерваме с величието на европейското изкуство"
"Това ни прави част от Европа", "С нищо не отстъпваме", "Достойнството на българското изкуство се съизмерва с величието на европейската световна култура", "Доживяхме подобно чудо в България", "Уникални неща и експозиции има вътре, някои ги няма никъде по света". С такива коментари държавният елит откри днес Националната галерия "Квадрат 500" или т.нар. български Лувър.
На церемонията присъства почти цялото правителство начело с премиера Бойко Борисов, а също и вицепрезидентът Маргарита Попова, дипломати, народни представители, художници.
В началото под водачеството на куратора на музея Светлин Русев официалните гости направиха бърза, около 20-минутна обиколка на няколко от общо 28-те зали. Почти тичайки след премиера, гостите разгледаха залата с няколко произведения на Захари Зограф, раздела с творби от Япония и Индия и накрая се качиха в залата с най-известните български автори като Златю Бояджиев и Владимир Димитров-Майстора.
Тогава последваха речите на възхита.
Мога само да благодаря за усилията на хората, които положиха доста дълго време огромен труд, за да имаме днес 25-26 хил. кв. м музей. С тези думи, подчертаващи големината на галерията, откри събитието министърът на културата Вежди Рашидов. Години наред България нямаше такъв музей, шедьоври и произведения стояха в хранилищата, старееха, а не там е мястото на българското изкуство, допълни той.
"Ние сме част от Европа и музеят е за европейско изкуство и ние сме подредили наравно по периоди с всички големи майстори, които ще видите в музея. Това ни прави част от Европа и ние не отстъпваме с нищо, а в някои отношения сме много талантливи и добри", заяви Рашидов.
На това, че с новата галерия България и изкуството й се изравняват с Европа, наблегнаха и всички следващи говорещи.
Веднага след Рашидов думата взе Светлин Русев, който си беше подготвил слово. Обяви, че "Квадрат 500" е може би най-демонизираният обект, "в който наивната съзидателна вяра периодично се сблъскваше с лични национални политически комплекси". И също посочи, че тук вече "достойнството на българското изкуство се съизмерва с величието на европейската световна култура".
Русев сравни музея с националния център за изкуство и култура в Париж "Жорж Помпиду", с пирамидата на Лувъра и други големи световни културни центрове. "Доживяхме подобно чудо да се случи и в България", обяви той.
Светлин Русев не пропусна да отдаде специално внимание на Вежди Рашидов: "Харесва ли ни или не министърът на културата, без неговата ренесансова амбиция и воля едва ли щяхме да откриваме днес националната галерия", обяви той.
Друго чудо, което Русев преживял в последните два-три дни, са пълните зали с ученици, студенти и възрастни хора, "някои от които просълзени" и не криещи възхитата си.
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова пък се почувства горда, че България има с какво да запълни музея и "има толкова паметници на културно-историческо наследство". Благодари и на европейската солидарност, тъй като музеят е финансиран с 27 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие.
Най-лаконичен беше премиерът Бойко Борисов. Разказа как се е родила идеята за музея:
"Преди няколко години при акад. Светлин Русев ме бяха поканили в едно ателие и си говорехме, че няма музеи и че мазетата са пълни с картини, икони, които се рушат. И аз му казах, че ще му направя музея. Ето, музея го има днес."
"Уникални неща и експозиции има вътре, някои ги няма никъде по света. Много преди да дойде демокрацията, умни хора са давали пари и са откупували подобни неща. Пожелавам ви успех", заяви Борисов. Така той за пореден път отбеляза макар и индиректно ролята на Людмила Живкова, която определяше културната политика в края на комунистическия период.
Борисов не спести и шеги: "Не му се радвайте много, може някоя лампа да изгори или някоя платка утре да падне", каза той. Отбеляза, че е прочел наскоро в един информационен сайт статия, че се открива нов музей, но в него няма нови картини. "И сега съм казал на Вежди това, новото крило, да е с мои картини и на нови, млади автори", продължи той с хумора.