Откъс от "Смяна на огледалата" на Аксиния Михайлова
Този уикенд в рубриката "Четиво" публикуваме откъс от новата поетична книга на Аксиния Михайлова "Смяна на огледалата", наскоро издадена от "Жанет 45". Миналата година френскоезичната й стихосбирка "Небе за изгубване" беше отличена с най-високото отличие за поезия във Франция - "Аполинер".
Михайлова е поет и преводач, автор на 6 поетични книги на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004), Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), Разкопчаване на тялото (2011), Смяна на огледалата (2015). Има две публикувани книги с избрани стихотворения на словашки и арабски език:Опитомяване /Krotenie, LIC, Братислава (2006), В очакване на вятъра, Нова култура, Кайро (2013), а нейни стихове са публикувани в над 20 държави по цял свят. Съставител и преводач на Антология на съвременната литовската поезия, (ФБЛ,2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза. Носител е на няколко национални и международни литературни награди за поезия и превод и на най-високото отличие на Република Латвия - Рицар на Ордена на Трите звезди. През 2012 г. "Разкопчаване на тялото" е удостоена с националните литературни награди "Христо Фотев" и "Милош Зяпков". Не е само един
Откъде се взе този сняг в Сараево в средата на май?
Изглежда времето придобива лошите навици на хората.
Нещата се повтарят, говорят мъжете в кръчмата.
Балканите са набъбнала вена,
която Европа разрязва през няколко десетилетия,
за да пречисти застаряващата си кръв.
Най-важните неща започват от пазара.
В началото и края на века – сред един разбунен пазар.
Също като пролетта, която винаги идва в петък
и избира кръчмата с кръгли маси,
където смисълът на всяка премълчана дума
е видим отвсякъде,
като невинните ни ръце
в средата на масата,
закрилящи пъпа на света.
***
Търсене
1.
Изваждаме пейзажи,
скрити в най-тъмното на вените ни
и ги трупаме на масата.
Така се разголват хора, които се срещат
за пръв и последен път,
защото са свободни от бъдеще.
Изпушваме половин пакет тютюн,
ровим в купчинката и броим
прорасналите в душите ни кости,
но не намираме думата,
която сбъдва.
Проломите в нас кънтят
с различна дълбочина
и на непонятен за кожата език.
2.
После купуваме грейпфрути,
дълго се лутаме из еврейския квартал,
води ме за ръка, забравя ме в някоя книжарница,
виж колко небе във витрината,
казва, и ме притиска силно до себе си,
за да не прочета в очите му думата,
която сбъдва.
Грейпфрутите се търкулват по паважа,
такава трескавост в ръцете му,
сякаш се страхува да не ме изгуби,
сякаш се страхува, че може да остана.
***
Преди пепелта
Легни до мен,
преди зората да изпразни гърлото си,
бъди лявото ми крило.
Ако полетя със теб,
ще съм анонимна птица
в окрайнините на неумолимото ти небе.
Виж телата ни, те още разговарят,
защото пазят свободата си и топлината
на няколко маха от миналото лято.
Така подхвърчаме по тротоарите
на този континент, всеки в своето ято,
кълвем зрънца, които случайността ни подхвърля,
препъвайки се в Запада, отдавайки се на Изтока,
и само един път в годината
ставаме безсмъртна птица.
& & &
Често се случва при мъжете
да обърнат гръб на дивото цвете,
избуяло сред сухите треви в кръвта им,
под претекст, че очите им парят
или че са забравили името му.
Тогава нахлупват върху главата си
шапка от извинения
и отиват да полеят повехналия магданоз
в добре подредената им градина
или предприемат дълго пътешествие отвъд морето
и засядат на първата страница в някоя книга.
И само привечер, понякога,
свалят ръкавиците си на убийци
и гледат скришом своите китки,
за да видят дали цветето още диша
зад стените на калциралите им вени.
Но всички ветрове са се умълчали
и мъжете са изгубили посоката,
защото розата и супата
невинаги вървят заедно.
***
Джаз
Също като споделените градове,
недостижими вече,
които зазиждаме
един по един в стиховете си,
черквата влиза на части
през квадратните прозорци на кафенето:
първо помътнелите витражи и звънът на камбаните,
после просякът,
наметнал анемичното декемврийско слънце,
което опровергава
разливащия се върху тезгяха глас,
че е summertime and the living's easy.
Само куполът, натежал
от полепналата по него божия милост,
не се побира на масата,
където седим неподвижно
с очи на ангели,
затворени в приют.
