Тимерманс: Върховенството на закона е като орхидея, трябва да се грижите за него (допълнена)

Тимерманс: Върховенството на закона е като орхидея, трябва да се грижите за него (допълнена)

Франс Тимерманс, първи зам.-председател на Европейската комисия
Reuters
Франс Тимерманс, първи зам.-председател на Европейската комисия
Усетих решителност в българското правителство да навакса загубеното време, но аз не искам просто да обещания, искам да видя резултати. Това и казах на премиера. Видях готовността и енергия за това в екипа. Но аз ще оценя резултатите и в следващия доклад, ще търся резултати, няма да се опитвам да смекча, това мога да обещая.
Това заяви първият зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс по време на дискусия за гражданството и бъдещето на Европа, върховенството на закона и опасенията на гражданите. Тя се проведе днес в Русе и в нея участваха президентът Росен Плевнелиев и министърът на правосъдието на Румъния Роберт Кацанчук. Преди това във Варна Тимерманс се срещна с премиера Бойко Борисов, вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и министъра на правосъдието Христо Иванов.
По-късно в туит той отново коментира, че няма да има замазване в доклада на Европейската комисия за напредъка в правосъдието и вътрешния ред (т.нар. устен предстои скоро, а годишният доклад се очаква в началото на 2016 - бел.ред.), че ще бъдат честни, дори и това да направи четенето му неприятно:
"Бъдещите доклади ще бъдат такива, каквито са. Независимо дали са неудобни за правителствата на Румъния и България".
— Frans Timmermans (@TimmermansEU) June 4, 2015
Тимерманс каза още, че "Върховенството на закона е едно особено нещо. То е като орхидея. Отнема много време, за да цъфне и след като цъфне вие няма да можете само да се наслаждавате на красотата й, вие ще трябва да се грижите, да я поливате, защото иначе тя ще умре, ако не го правите. Това важи за всичките държави членки. Това е предизвикателство за върховенството на закона. Никой не е напълно готов за това. Фактът, че това е предизвикателство в  Румъния и България, не означава, че не е предизвикателство и за останали държави членки. Вижте процедурите във всички държави. Нито една държава не е останала встрани от този процес и Европейската комисия ще продължи да осъществява натиск. Следващият доклад, дори да е неудобен, ще е изключително честен към правителството на България."
Министърът на правосъдието на Румъния коментира, че "Комисията оценява всяка държава в контекста на различните й политически реалности" и напомни, че "в миналото е имало моменти, когато България е имала повече прогрес от Румъния и двете страни трябва да действат заедно и да се учат една от друга".
 
Тимерманс подчерта, че България трябва да се бори с наследството от комунизма и може да разчита на европейските си партньори.
"Що се отнася до солидарността в Европа, хората са склонни да бъдат солидарни, само ако имат гаранция, че ще получат същото, когато имат нужда. Хората в Европа не вярват, че ще я получат и затова още не са склонни да бъдат солидарни", заяви той и добави, че ако Европа не оформи бъдещето си, някой друг ще го направи, "назависимо дали в Москва или Пекин. Ако не останем заедно, няма да имаме способността сами да определяме бъдещето си". 
От своя страна президентът Росен Плевнелиев отчете, че за пръв път от годините на прехода в България има заявки за реформи и желание за подобряване на върховенството на закона. "За първи път виждаме мнозинство "за" системата да се подобри отдолу нагоре. Има заявка за устойчивост на процеса. Апелирам към гражданите - зависи само от нас да имаме реформа и резултати", заяви той.
                                       По-добра регулация
Tова е една от пилотните инициативи на новата Комисия и водеща тема в днешната дискусия. Тя цели да премахне излишната бюрокрация в Брюксел и да направи институциите гъвкави и отговарящи единствено на проблеми, които не могат да бъдат разрешени на национално ниво и за които има сигурен общоевропейски консенсус. 
Тимерманс работи и по стратегия, която ще създаде специални органи в Брюксел, които да проверяват дали законите изпълнявт реалното си предназначение, след като са минали през разглеждане и поправка от партньорите законодатели - Европейския парламент (ЕП)  и Съвета на ЕС. 
Франс Тимерманс заяви в Русе, че възможностите му да въздейства върху другите европейски институции се ограничават само с това да "убеждава законодателите да проверяват какъв е ефектът на законите, след като върху тях са приложени промени". 
"Понякога хората в Брюксел са толкова щастливи, че са намерили успешен компромис, че не проверяват какъв е ефекта от законодателството, след като са приели поправки в него. Аз обаче не мога да насиля институциите да въведат тези процедури", заяви зам.-председателят. 
Според него по време на мандата на Комисията "Юнкер" ще бъде прекратена практиката Брюксел да обещава все повече и повече, без да успява да смогва да изпълнява обещанията си.
"Колкото по-малко обещаваме, толкова повече от очакваното ще можем да доставяме като резултат", резюмира Тимерманс инициативата за по-добра регулация. 
                                 Намеци за Шенген
По темата за членството на двете страни в Шенген, президентът заяви, че София изпълнява отговорно и изцяло задълженията си и е положила всички необходими усилия. 
 "България и Румъния инвестираха огромни средства в тази кауза, за да докажат ефективността и корекността си, както и солидарния си подход. Ние си вършим много добре работата по границите. България и Румъния работят отговорно и достойно и постигат резултати. Ние заслужаваме да влезем в Шенген."
"Що се отнася до Шенген, всичко зависи от държавите членки", беше коментарът на Тимерманс.
                                Енергийният съюз е спешен приоритет 
Когато говорим за енергетика, трябва да се вземе предвид дали имаме ресурсите да сме независими и дали сме способни да направим прехода си. Ако не положим усилия, ще бъдем неминуемо зависими от определени личности, коментира зам.-председателят и добави, че ако Европа е единна, тя няма да може позволи Русия да разиграва държавите членки. 
Ако общият енергиен съюз стане активен възможно най-скоро, ще можем да погледнем Путин в очите и да поставим собствените си условия, а не той да ни гледа отвисоко, коментира Тимерманс. Част от задачата на плана "Юнкер" е да направи тази независимост възможна за България и Румъния.
                           Направени са грешки в имиграционната политика 
Коментирайки бъдещите стъпки, които Европа ще направи за справяне с имигрантската криза, Тимерманс заяви, че "не всички хора, които пристигат в Европа, имат право да останат в Европа":
"Досега Европа не се справяше достатъчно добре в политиката си за връщане на бежанци.Хората не ни се доверяват сега, защото не предоставяхме убежище на правилните хора и не връщахме тези, които трябваше да бъдат връщани".
                   А общоевропейска политика за гей браковете? - питаха гражданите 
Ако в Европа има свобода на движение и труд, защо двойките от един и същи пол да не могат да имат законен съюз във всички държави, беше попитан зам.-председателят в контекста на наскоро проведения референдум за легализиране на хомосексуалните бракове в Шотландия.
Тимерманс напомни, че неговата държава Холандия първа в света е легализирала гей браковете и потвърди, че равноправието е негова лична кауза. Въпреки това в ЕС всяка държава членка сама следва да решава какъв ще бъде подходът й
"Това, което постигнахме в Холандия, беше огромно и забележително. Очевидно, след като легализирахме гей браковете, не настъпи краят на човечеството. За някои процесът ще отнеме повече време и няма да се случи насила."
Продължавайки темата за човешките права, Тимерманс заяви, че както той, така и председателят на ЕК, са провели лични разговори с унгарския премиер Виктор Орбан. По време на разговорите те са обяснили на Орбан, че ако в Унгария бъде върнато смъртното наказание, страната вече няма да бъде добре дошла в европейското семейство. 
"Това, че някои е избран с мнозинство, не означава, че може да върши каквото пожелае и да нарушава основополагащи принципи и човешки права", категоричен беше Тимерманс. 
По време на Гражданския диалог, президентът Росен Плевнелиев обясни смисъла на европейската интеграция за България, напомняйки че "когато България започва процеса си по присъединяване, имахме фалирали банки и заплати от два долара, а парите за здравеопазване бяха три пъти по-малко."