По-малко зрелостници и по-ниски резултати на матурите тази година (графика)

По-малко зрелостници и по-ниски резултати на матурите тази година (графика)

Снимката е архивна
Снимката е архивна
Затвърждават се всички тревожни тенденции на българското образование от последните години. На матурите тази година са се явили по-малко зрелостници (90% от завършващите) и са изкарали по-слаби резултати. Средният брой точки за страната общо за изпитите по български език и литература и по избираем предмет е 61.77 или оценка 4.65. 
Това съобщиха от Министерството на образованието и науката днес, след като станаха ясни оценките от държавните зрелостни изпити. Равносметката е притеснителна, но няма драстични разлики от предходни години, отбеляза зам.-министърът Ваня Кастрева. 
На изпита по български език и литература тази година има по-голям процент двойки и по-малък процент шестици. Слабите оценки са почти 3400, а отличните - 7057. Тази година е отбелязан най-ниският резултат на последния компонент на изпита - за писане на есе или интерпретативно съчинение. Една трета от 12-класниците изобщо не са писали текст, докато повече от половината, които са писали, са избрали есе.
Зрелостниците са били най-затруднени от две граматически задачи (4 и 10) и една литературна (13), като само около една трета са успели да отговорят на всеки от тях.
Задачите, които са затруднили най-много зрелостниците:

4. В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

А) Националната ветеринарно-медицинска служба направи проверки по случая.
Б) Решението за тази промяна е взето на специален църковнонационален събор.
В) Екоактивисти от цялата страна ще протестират срещу незаконните строежи.
Г) В тази част на страната ще отглеждат лимони със специфичен кисело-сладък вкус.

10. В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) Мъглата се вдигна, въздухът стана някак прозрачен и чист, и доброто ни настроение се върна.
Б) Въпреки, че голяма част от живота му преминава в чужбина, той остава тясно свързан с родината си.
В) Историята е полезна не защото четем в нея за миналото, а защото виждаме чрез нея бъдещето.
Г) Спря се изненадан пред посивелия мъж, в когото разпозна приятел от гимназията и го поздрави.

13. От коя творба е посоченият откъс?
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари! (...)

А) "До моето първо либе"
Б) "Борба"
В) "Майце си"
Г) "Моята молитва"
От избираемите предмети най-слаби оценки традиционно има по география и икономика и история и цивилизация, като се отчита увеличение на двойките спрямо предишни години. Според Кастрева това може да се обясни с факта, че децата подценяват учебното съдържание. В същото време се наблюдават по-добри резултати по английски, философски цикъл и физика и астрономия. Отличните оценки на изпитите по избираем предмет са 10 150. 
Най-много бъдещи абитуриенти избраха да се явят на биология и здравно образование – 15 802, география и икономика – 12 671 и  английски език – 11 375. На математика са се явили 3794, на философски цикъл – 4506, на история и цивилизация -1988, и на немски език - 1110 ученици. По-малък е бил интересът към руски (323), испански (423), френски (556) и италиански език (118), също към физика и астрономия (359) и химия и опазване на околната среда (285). 
Най-добре са се представили учениците от Американския колеж - със среден успех 5.72 на изпита по литература и Немската езикова гимназия в София също с 5.72 (но с двойно повече зрелостници), както и Испанската езикова гимназия "Мигел де Сервантес" с отличен 5.68.
Общо 244 зрелостници са изкарали 100 точки на някой от изпитите си, а 61 - и на двата. Шестима пък не са уцелили нито един верен отговор и в двата теста. 
По-малко зрелостници и по-ниски резултати на матурите тази година (графика)
МОН
От топ 10 този път отсъства езиковата гимназия в Кърджали, която миналата година постигна успех от 5.72 на първия изпит и се нареди сред водещите училища за страната, като се твърдеше, че успехът е защото учителите подсказват на учениците за по-добри резултати. В Кърджали на сегашните изпити е отчетен най-драстичен спад на оценките за страната - от 5.62 миналата година на 3.67 тази. 
Ръководството на просветното министерство обяви, че възнамерява да промени формата на провеждане на матурите от слеващата учебна година и в момента се събират идеи от Регионалните образователни инспекции. Част от събраните идеи досега са за намаляване на времетраенето на изпита, както и съкращаването на въпросите.
Друго, което се обмисля вътре в министерството, е отговорността да пада върху учениците, които са заловени да мамят и преписват и да бъдат наказвани - например с без право на явяване на поправка за една година