Спорният монумент, срещу чието място и естетически вид има сериозни възражения, бе открит днес от президента Росен Плевнелиев и патриарха на Българската православна църква Неофит.
С гвардейски почести, духов оркестър и тържествен водосвет, отслужен от патриарх Неофит, днес беше открит спорния паметник на цар Самуил в София. 
Бронзовата фигура - висока 4 м и качена на двуметров постамент, е разположена на тротоара вдясно от базиликата "Света София" и гледа срещу скулптурата "Самуиловите войни" на Далчев в отсрещната градинка на знаковото пространство пред катедралата "Св. Александър Невски". 
Тя бе официално показана в присъствието на президента Росен Плевнелиев, вицепремиера Румяна Бъчварова, кмета на София Йорданка Фандъкова и зам.-кмета Тодор Чобанов, бившия служебен премиер Георги Близнашки, взел решението за мястото на монумента, директора на НИМ Божидар Димитров, председателя на ВМРО Красимир Каракачанов и много други официални лица. 
Церемонията беше уважена и от посланика на Македония. 
Освен тях паметникът, който дойде вчера в София, беше посрещнат от 300-тина души - предимно журналисти, но и възрастни граждани от родолюбиви, по техни думи, сдружения. Някои от тях бяха облечени в носии и военни униформи от различни периоди на българската държава. 
Патриархът на Българската православна църква Неофит отслужи водосвета за монумента на владетеля, когото нарече "царствен мъченик". 
Последният владетел от Първото българско царство е изобразен с наведена глава, с патриаршески скиптър в дясната ръка и меч и корона. Според автора на скулптурата Александър Хайтов изразяват достойнство и достолепие. 
Отблизо обаче очите на Самуил - очевидно направени от различен материал и с опция за вградено осветление, което да свети в тъмното, му придават друго изражение. Съавтори на паметника, чийто вид е избран след конкурс, са проектантите Росен Гурков и Мария Гуркова. 
Самуил е символ на борбата за българската държавност, а делото му е повече от актуално и днес, когато отстояваме каузата на демократичната българска държава и европейско бъдеще, каза в откриващите си думи президентът Росен Плевнелиев. И допълни, че се надява този паметник "да не ни разедини", визирайки споровете за естетическия вид и мястото на монумента. 
"В България все още се строят паметници на комунистическия лидер, който замалко да подари българската държавност като 16-а република, но иначе спорим, когато се открие паметник на велик български цар, отстоявал до последен дъх българската държавност. В столицата на България имаме паметници на Съветската армия и на руския император, но нямаме паметник дори на основателя на българската държава. Като президент ще се радвам националните паметници на велики български владетели да се множат." 
Плевнелиев нарече отговорност на своето политическо поколение връщането на костите на цар Самуил в България и погребването им в базиликата "Света София". Той също изрази надежда един ден България и Македония заедно да честват фигурите и събитията от общата си история. 
След изказванията на Плевнелиев и Врабевски пристъстващите застанаха на колене, президентът, ВМРО и другите официалните гости поднесоха венци пред новия паметник. 
Церемонията завърши с гвардейски марш. На сбогуване Плевнелиев се ръкува с хора от публиката и отнесе със себе си подарени от тях плакат и книжка с лика на цар Самуил. 
Симпатизанти на ВМРО развяха знамената си под бронзовата статуя и дълго останаха там за снимки. 
Плевнелиев нарече отговорност на своето политическо поколение връщането на костите на цар Самуил в България и погребването им в базиликата "Света София". Той също изрази надежда един ден България и Македония заедно да честват фигурите и събитията от общата си история. 
