Гърция сондира за разсрочване на дългове до 100 години
Гърция изпрати в понеделник Брюксел високопоставена делегация в опит да сближи оставащите все още раздалечени позиции на Атина и кредиторите ѝ преди срещата в сряда между премиера Алексис Ципрас, германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд.
Правителственият говорител Гаврил Сакеларидис съобщи на редовен брифинг, че в нея на включени двама от най-прагматичните членове на кабинета – държавният министър Никос Папас и Евклид Цакалотос – зам.-министър на външните работи по международното икономическо сътрудничество, който де факто оглави преговорния екип на Гърция.
Според в."Катемирини" двамата са получили мандат от премиера да предложат корекции в опит кредиторите да започнат да превеждат първите траншове от 7.2 млрд. евро от фонда за финансова стабилност на страната. Това означава, че Атина пренаписва част от 47-те страници с предложения, които изпрати на кредиторите си миналата седмица.
Изданието твърди, че фокусът е върху фискални мерки, чрез които да се подобри приходната част, но и че гърците нямат желание да обсъждат промяна на ДДС – те държат на трите различни ставки (6, 11 и 23 процента) и не приемат предложените им две ставки (11 и 23 процента). Освен това Гърция е готова да вдигне размера на първичния бюджетен излишък от 0.6% от БВП за тази година и 1.5% за 2016г. Кредиторите й настояват на 1% сега и 2% догодина.
Броени дни след като Ципрас нарече в парламента "абсурдни" предложените от кредиторите параметри, Атина смекчи тона и Сакеларидис дори допусна пред репортерите още едно удължаване на сегашната антикризисна програма, която премиерът се кълнеше да прекрати веднага щом спечели изборите. "Определено нашето предложение е отправна точка. Мисията на делегацията е да проучи възможно решение, задоволяващо и двете страни." Говорителят отхвърли и вероятността да бъдат предизвикани предсрочни избори, защото "плановете на правителството не са такива".
Атина предлага за справяне с проблема и някои доста радикални идеи, но те се посрещат скептично в еврозоната, коментира "Ройтерс". Това са идеи за рефинансиране чрез по-евтини кредити, удължаване сроковете за погасяване на дългове, отписване на някои заеми и трансформирането на някои от тях в облигации, чието изплащане е обвързано с БВП на страната.
Агенцията цитира документ, наречен "Да прекратим гръцката криза", който заема 7 страници, различен е от 47-те страници, предложени от Атина преди дни, и бе публикуван от "Файненшъл таймс". В новия документ се предлагат амбициозни схеми като например удължаване на матуритета по дългове за 53 млрд. евро до 100 години с гарантирано изплащане на минимална част от главницата. Падежът на други заеми се предлага да бъде удължен от сегашните 31 години на средно 50 години. Има и сценарий за постепенно отписване на половината от кредитите на Гърция, гарантирани от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), които сега възлизат на общо 131 млрд. евро, но могат да достигнат почти 144 млрд. евро.
Отговорът на кредиторите е доста хладен и с уточнение, че подобен разговор може да се води, едва след като Гърция приключи прилагането на реформите, които е обещала, посочва "Ройтерс".
"Преструктуриране на дългове е възможно в някакъв момент и в съгласие с позицията на Еврогрупата от 2012г. Но сред страните от еврозоната няма много симпатии към това", казва пред агенцията високопоставен служител от ЕС. "Заемите от ЕС за Гърция са толкова евтини, с продължително погасяване и дълъг гратисен период, че там едва ли има необходимост от каквото и да е преструктуриране."
Източникът на "Ройтерс" обяснява, че изгодните условия, включително 10-годишният мораториум върху изплащането на лихви по кредитите от EFSF, се равнява на превеждане всяка година на поне 8-9 милиарда евро от другите страни в еврозоната към Гърция.
"Това е еквивалент на 5% от БВП на Гърция. Отгоре на това, бюджетът на ЕС им предлага структурни, кохезионни и земеделски фондове на стойност от почти 3% от БВП годишно под формата на директни плащания. Това е доста щедро."