Според една легенда римският император Марк Аврелий никога не оставял войниците си да си почиват. Така в мирни времена ги карал да садят лозя по хълмовете на Алма монс, която днес се нарича Фрушка гора в Северна Сърбия.

През вековете, производството на вино става престижен и луксозен бизнес на Балканите. Две световни войни, неглижирането по време на ерата на комунизма и десетилетие на турбуленции са нанесли унищожили сектора, но в Сърбия определено се вижда съживяване. Това разказва репортаж на "Ройтерс" от Сремски Карловци.

Износът на сръбско вино, което има множество награди, непрекъснато расте. Държавните кооперативи, които произвеждаха огромно количество нискокачествено вино по време на комунизма са подобрили работата си, а частните насаждения с лозя непрекъснато се увеличават.

Между 2006 и 2014 г., износът на вина и други, базирани на грозде алкохолни напитки, се удвоява до 17 млн. евро, показват данните на статистиката. Това е впечатляващо на фона на наводненията и лошото време през периода, което повлия и на гроздовата реколта.

През миналата година сръбски вина печелят 25 награди на най-престижния международен сомелиерски конкурси Decanter World Wine. През 2008 г. медалите са само два.

Това е трудно извоюван успех след години на война, които унищожиха индустрията, посочва "Ройтерс". След като Сърбия най-сетне се отърси от праха на бивша Югославия с падането от власт на Слободан милошевич през 2000 г., страната е загубила три четвърти от лозята.

Реформите след Милошевич включвиха и субсидии от 12 хил. евро на хектар за засаждането на нови лозя, заеми при облекчени условия за тази цел и др.

Сега винопроизводството е един от най-бързо растящите сектори в сръбското земеделие, в което са заети около 100 хил. домакинства в страна с население от 7.3 млн. души.

Отново се възстановяват подсектори, свързани с производството на вино като, например този с бъчвите за отлежаване и съхранение, казва Деян Живковски, председател на сръбската асоциация на сомелиерите.

Но все още винарите се налага да внасят повечето от консумативите като бутилки, корк, машини от неръждаема стомана и съдове. В същото време остават високи таксите и данъците върху земята и виното.

Сръбските винопроизводители трябва да се рекламират повече, за да получат по-голям дял от световния пазар, който се изчислява на 292 млрд. долара, казва Марко Бабсек, роден в Белград, но работещ като сомелиер в Ню Йорк. Той се занимава също и с внос на вина от Балканите по проект, който е нарекъл The Balkan Wine Project.

Според него сръбските производители могат да намерят ниша на международния пазар, ако се фокусират върху производството от домашни сортове вина, което би ги отличило от напитките, идващи от Западна Европа.