Изпитите на зрелостниците и кандидат-гимназистите приключиха и родители и ученици вече могат да си отдъхнат. Резултатите от тях както винаги дадоха добра представа за нивото на образованието в България и станаха повод да се потвърдят някои тревожни тенденции. Например, че броят на зрелостниците е все по-малък и оценките им - все по-слаби. Заедно с това проличаха и слабите места в начина, по който се провеждат изпитите и в стойността им. 

Притеснителното е, че въпреки ниската летва, и резултатите са ниски. Вярно, разликите с предишни години не са драстични, както многократно повториха от МОН. Съпоставени през последните три години, средният брой точки от матурите намалява с по около 0.5 на година. Тази година средният успех е 4.65 (при 4.71 през 2014 г.) и за радост има двойно повече шестици отколкото двойки. Тестът обаче е направен така, че да

защото и с минимални усилия могат да го минат, а не всички имат амбиции за университет. Всъщност у нас расте тенденцията млади хора със средно образование да бездействат, след като вземат диплома. Една трета от явилите се на зрелостния изпит по литература през 2015 г. дори не са направили опит да напишат есе.

Заедно с това спада и броят на явяващите се. На държавния зрелостен изпит тази година се явиха само 90% от завършващите, които и като общ брой са по-малко от миналогодишните. Това се дължи и на демографския срив, и на проблема с отпадащите от училище, които у нас са над 12% по данни на Евростат. Преди, преломният момент за отпадане беше краят на прогимназията - 7 или 8 клас, но границата вече е по-ниско - още в 5 клас. Справка в Националния статистически институт пък показва, че почти 40% от учениците, които отпадат, заминават за чужбина. Видимо е, че

Класациите на министерството по резултатите от матурите се очакваше да дадат ясен отговор за тови кои училища се справят по-добре от други, но не се получи. Подобна статистика се оказа възможна само за изпита по български език и литература, който се проведе във всички училища и беше задължиелен за всички зрелостници. Но по избираемите предмети

На челните места за втория държавен зрелостен изпит се наредиха много и различни училища от цялата страна, в които обаче са се явили само по един или двама човека. Там където е имало повече ученици, съвсем естествено общият успех се намалява, защото има и силни и слаби оценки. Така някои от най-престижните училища в страната останаха далеч назад в подредбата.

Същият проблем впрочем има и в класацията по БЕЛ - първото място тази година си поделиха Немската гимназия и Американския колеж със среден успех от 5.72, само че със сто човека разлика във випуските. На този принцип на четвърто място се нарежда частна гимназия от Добрич с трима зрелостници със среден успех 5.67. 

В топ 10 миналата година се оказа езиковата гимназия в Кърджали със среден успех от 5.72 на първия изпит. Тогава медиите стигнаха до информация, че учителите подсказват на учениците, за да изкарат по-добри оценки. За подобна измама в Ихтиман съобщи тази година Нова телевизия. "Тази схема е работила в доста училища и продължава да работи", коментира по повода Лазар Додев, директор на Дирекция "Организация, контрол и инспектиране" към МОН.

В Кърджали обаче, след затягане на контрола от страна на министерството на тазгодишните изпити, беше отчетен най-драматичният спад на успеха за страната спрямо 2014 г. - със 70 стотни. Заедно с това тази година са хванати три пъти повече преписващи. Това даде повод на министъра на образованието Тодор Танев да се похвали, че това били най-успешните матури от години насам и дисциплината била затегната. Като се съди по случая в Кърджали и свидетелските разкази от Ихтиман, явно

Сериозен шум тази година имаше и около изтеклите отговори на матурата по български. Репортери от националните телевизии си купиха за 50 лв. отговорите дни преди провеждането й. Освен това вечерта преди самия изпит, на който се падна тема по Пейо Яворов, във "Фейсбук" се появи поздрав от фалшив профил със същото име.

От министерството многократно коментираха, че тези изтичания се разследват от полицията и отрекоха да е възможно отговорите да са известни по-рано, защото темата се генерира сутринта на изпита. Танев обаче призна, че стотици квестори в страната започнали да изнасят информация веднага след началото на изпита в 8.30 ч. и това не било схема, а "най-проста практика". До момента са открити 84 абсолютно идентични работи, включително в последната задача за съставяне на текст.

Дори вината в случая наистина да е извън министерството, то носи

И макар че се похвали за успеха на матурите, ведомството не можа да избегне всички съпътстващи въпроси и съмнения, които бяха повдигнати. С малко закъснение от там заговориха за драстични промени в изпитите от догодина. Сега се обмисляли. Ако обаче те не са придружени и от цялостна реформа в училищата, ефектът ще е нулев.