"Ненужното" дърво - разказ за нас, институциите и етническите отношения
След случилото се пред подстъпите към гетото в столичния квартал "Орландовци" изглежда, че българският етнически модел вече не съществува и съвсем скоро ще бъде погребан от футболни хулигани. Вместо да добавя отново към плеядата от политологични, социологически, културологични и т.н. анализи на етническите конфликти в България (вж. например моята статия в "Либерален преглед" – "Призракът на етническия конфликт"), бих искал да разкажа една ‘истинска история’, в която самият аз съм участник. Макар да звучи като съвременна притча, тя сумира в себе си нервните окончания на проблема, които пронизват и обхващат цялото общество и институциите на държавата.
Историята
В качеството си на (неохотен) млад домоуправител на сграда в центъра на столицата, намираща се на улица, носеща името на прочут български воевода-герой от национално освободителното движение, точно преди една година (юни 2014 г.) трябваше да организирам "изкореняване на един (1) брой ясен" – съгласно сухия административен език на Предписанието от общината. Предписанието беше резултат от жалба от председателя на етажната собственост на съседната сграда. Огромното (по-високо от четириетажна сграда) и красиво дърво, създавало, според този документ, "опасност за здравето" на нашите съседи и се намирало в непосредствена близост до фасадата, навлизайки в техния двор. След разговор с домоуправителя на съседите-жалбоподатели, взех от него координатите на ‘фирмата’, която премахна подобно дърво в собствения им двор преди около година. Тук е мястото да посоча, че съседите имали на разположение много ограничена сума (както и ние), затова приели ‘офератата" на въпросната ‘фирма’ и, в крайна сметка, останали доволни. Фирмата беше на български роми. Именно тя дойде да окастри нашето ‘ненужно’ и "опасно" дърво.
Преди читателят прибързано да заключи: "Ясно, аджамийска работа! – този, разбира се, ги наел защото е отявлен ‘адвокат’ на циганите!", нека да кажа, че: основният аргумент, да се спрем именно на бай Йордан (така се казва шефът) и неговите хора, беше финансов. Свързах се с още четири фирми, които поискаха три пъти по-голяма сума. Между другото, още тогава, неизвестно защо, малко ме смути заключението на един от представителите на тези фирми, който, след като видя дървото, сухо заяви: "Това не е никакъв ясен, а айлънд… Аз познавам г-ца Т. [екологът в общината, дала ‘експертна’ оценка при изготвянето на Предписанието] – тя е готина мацка, ама от тая работа НИЩО не разбира!". Както ще видим, оказа се, че тази типично балканска, сексистка забележка, съвсем не беше не на място…
И така, мнозинството от хората в нашата сграда са пенсионери, които едва свързват двата края; голям брой собственици не бяха плащали в продължение на месеци вноски, чрез които да бъде захранвана сметката на етажната собственост (аз заварих това положение и опитите ми да подобря събираемостта бяха посрещнати с ожесточена съпротива); хората, които имаме възможност да отделим малко повече средства, сме (казано не без ирония) малцинство.
Както читателят добре знае, на този хал са огромната част от домакинствата/сградите в България. Бяхме притиснати да премахнем дървото от общината и заплахата със санкции (вече бяха минали почти пет месеца от получаването на Предписанието) ставаше все по-реална. Все пак ‘ромската фирма’ беше вече проверена, а и при контактите по телефона и ‘на живо’, които имах с нейния собственик, той ми направи добро впечатление. Всичко на всичко (заедно с изхвърлянето на боклука или морбидно казано, на ‘крайниците’ на дървото, което в крайна сметка решихме да не изкореняваме, както и цялостното почистване на двора от храсталаци) се спазарихме за 700 лв. (цитирам сумата по памет, защото знам, че читателят иска да знае за колко пари става въпрос).
Какво се случи? Извадих необходимото "разрешение за кастрене" от общината (така се нарича този документ, няма да коментирам какъв Параграф 22 е това да искаш Разрешение, за нещо за което имаш Предписание от същата институция) и, в уречения ден, освен бай Йордан, мъж на около 50 г., дойдоха две момчета роми на по 14-15 г. (неговите работници), въоръжени само с бензинова резачка. Като видях какво е положението, от самото начало реших да ги отпратя. Те обаче взеха да ме молят да ги оставя да си свършат работата, повишавайки все повече и повече гласове... Започнаха да секат, като първоначално работата вървеше добре. ‘Технологията’ няма да обяснявам, защото читателят лесно може да си я представи, но е достатъчно да се каже, че тя е изключително опасна. Бай Йордан стоеше на сигурно разстояние на земята и даваше наставления, докато двете деца се катереха по дървото и правеха опити да го окастрят, държейки в жилавите си, мургави ръце тежката резачка. Така бяха окастрени няколко големи клона, които осигуриха път към короната на дървото.Нейното отсичане е най-трудно. Короната падна с адско свистене и тътен сред кълба от бензинов дим; отрупаните в зеленина клони облизаха фасадата на сградата до нашата (от която бяха поискали рязането на дървото в нашия двор), вдигайки облаци прах при сблъсъка със земята.
…Всичко се размина като по чудо с два счупени розови храста в съседния двор и едно скъсано въже за простиране. С ромите влязохме в този съседен двор, в присъствието и с разрешението на техния домоуправител – човек в напреднала възраст, но спокоен и с пъргав ум, и започнахме да чистим падналия ‘дървен материал’. Цялата работа по събирането на ‘боклука’ продължи два дни. Всичко бе почистено, а падналата част от ствола и клоните, които работниците нарязаха допълнително, бяха грижовно събрани и извозени.
Необходимо е да разкажа повече за щетите и преди всичко за реакцията, която предизвикаха. Адвокат – новоизпечен софиянец и новодомец в съседната сграда, бързо се провъзгласи за ‘баща’ на двата розови храста и използвайки вулгарен език, поиска от нас "поне стотина лева" за покриване на щетите. Не след дълго, при мен дойде бай Йордан, целият разтреперан, като говореше объркано. Помолих го да се успокои. Той ми каза, че един от ощетените собственици (мисля, че беше този със скъсаното въже), му изкрещял, че той и неговите хора са "мръсни цигани" и, че ще им "изпрати Киро Японеца", за да се "разправи с тях"... В този момент изпитах голям срам.
Драги читателю, нека призная: не крия, а поемам своята отговорност за случилото се (съзнавам и огромния риск, който беше свързан с ‘решаването’ на ‘задачата’ с дървото). Срамът ми, обаче бе предизвикан от криворазбраната ‘цивилизованост’ на представители на етноса, към който принадлежа… Успях да успокоя ромите, които вече мислеха да ‘викат подкрепление’. Същевременно, нямаше как, им заявих, че ще удържа пари, в размера на щетите, от техните надници… Накратко – постигнах своето. Бай Йордан изгони момчето, което отсече злощастната корона, без да му плати. Другото момче, получи, до колкото знам, своя дял, но с цената на два избити предни зъба. При рязането на клон от изгонения, парче дърво падна върху лицето на това момче. Това, за мен, са истинските, човешки ‘щети’…
Равносметката
Не желая да правя ‘дълбокомислени’ изводи. За мен те са очевидни. Тази история, която поражда много алюзии и паралели, е срез на социален микрокосмос. Той осветява много неща, които не са comme il faut в нашата страна. Показва и мястото на ромите, които в огромната си част са на дъното на "хранителната пирамида" и често, без да са невинни, са изкупителни жертви за нашите собствени комплекси и грешки.
Вместо финал, мисля да кажа повече за една особа, която заема съдбоносно място в историята за ‘ненужното’ дърво и предотвратения етнически конфликт. Става дума за вече споменатата еколожка на работа в общината, г-ца Т., на чиято оценка се основаваше Предписанието. При направената проверка се оказа, че нейното фамилно име поразително и подозрително съвпада с началник, също експерт в администрацията на общината, който има сходна ‘компетентност’ и ресор като нейния. Г-ца Т. наистина посетила нашата улица с патриотично име, но изготвила ‘експертната’ си оценка като видяла… някакво друго дърво. Направила ‘заключение’ без изобщо да си направи труда да влезе в двора, да провери номерацията на улицата и сградите, както и без да се ‘запознае’ с ‘ненужното дърво’, прибързано осъдено на осакатяване или премахване.
Авторът Петър Чолаков е главен асистент по политически конфликти в Института за изследване на обществата и знанието – БАН и хоноруван лектор/асистент в УНСС. Магистър по политология – външна политика и национална сигурност (СУ "Св. Климент Охридски", 2002 г.); магистър по политическа философия – идеята за толерантността (University of York, Великобритания, 2003 г., стипендиант на Chevening/OSI); доктор по политология (СУ "Св. Климент Охридски", 2009 г.). Специализира в областта на "Демокрацията и публичната политика в ЕС" в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar). Работи като стажант в BBC, Westminster Political Research Unit, Лондон (2003 г.) и като стажант-юрист в "Action against Discrimination" Unit, DG Employment, the European Commission (2009 – 2010). Член е на European Society for the History of Political Thought. Д-р Чолаков е автор на монографията Наказание за тираните: протестантските и либералните доктрини за съпротивата срещу властта (2013 г.), редица научни статии, публицистика и преводи. Научните му интереси са в сферата на анализа на етнополитическите конфликти и политическите институции в България и ЕС, както и историята на политическата мисъл.