Европа в 18 пити сирене

От гледна точка на науката да се направи сирене не е кой знае каква философия - млякото се прецежда, вари се или не, добавя му се мая и се оставя да зрее. Но защо тогава има толкова видове? Отговорът на специалистите е, че причината за това, подобно на ситуацията при виното, е така нареченият тероар. Това е съчетанието между почва и климат, което придава спецификата на продуктите. Климатът и почвата влияят върху това, което ядат кравите или козите, и то се отразява на млякото, а след това и на сиренето, обясняват производители пред британския "Телеграф". Изданието наскоро направи обиколка из Европа през спецификата за направата на 18 сирена.
Австрия - алпийско планинско сирене
Семейството на тези сирена - Alp Bergkäse, или планинско алпийско сирене, има ключово предимство - стадата, които дават млякото, прекарват цялото лято из алпийските пасища. В региона Брегенцер Валд сирената се правят само през лятото, в малки стопанства, обяснява Патрисия Михелсон. "Млякото се затопля в меден съд на истински огън, подклаждан от дърва. При този процес хвърчат искри, а изгаснали въглени падат в съда - така вкусът на крайния продукт има богат вкус, в който има и оттенъци на дърво", обяснява Михелсон, която е и автор на обемиста книга за сирената по света, която като библия за ценителите на тази храна.

Белгия - Сирене от Ерве
Единственото белгийско сирене (Fromage de Herve) със защитено наименование за произход е от краве мляко, което се прави на място източно от Лиеж още от 13 век.
"Климатът, доминиран от морската сол, може да провали напълно приготвянето на сирена като чедъра. Миенето на кората се прави именно като предпазна мярка срещу тези процеси", обяснява Йон Тръп, продавач на сирена. Разказва, че измиването се прави докато сиренето узрее до определено ниво. То убива мухъла и създава среда за развитие на специфичната за този продукт бактерия. В крайна сметка се получава леко грубо и мазно сирене.
Далеч от морския бряг производителите на сирене често мият продуктите с дестилати и дори бира - друга специфика за производството в Белгия
България - зеленото сирене от Черни Вит

Овчето сирене, произвеждано в българското село Черни Вит, получава прозвището си от цвета на специфичната плесен. След като се оформя, осолява и поставя в бъчви, саламуреното сирене е изложено на въздуха и влагата, специфични за мазето.
Тогава именно започва да се случва вълшебството, пише изданието. Зелената плесен бързо покрива повърхността на сиренето и често прониква вътре през процепите, които по естествен път се образуват в процеса на зреене. За разлика от другите сирена, за които авторът дава съвети къде могат да се купят, в този случай не е така. Причината е, че зеленото сирене е забранено за продажба у нас, тъй като се прави само в домашни условия и на практика може да се опита само по време на някои изложения като тези организирани от движението за бавно хранене - "Слоу фууд". В чужбина би могло да се продава.
Хърватия - островното сирене
Макар че страната е известна най-вече като една от най-популярните дестинации за морски туризъм, тя е производител и на едни от най-качествените сирена, най-популярното сред тях на един остров - Паг. Затова и носи името му - Paski sir.
Соленият, сух зимен вятър придава специфичния вкус на този продукт. "Този вятър носи морска сол от Адриатическо море към пасищата. Резултатът е високомаслено мляко", обяснява Симон Кер, производител.
Отлежалото сирене зрее минимум 12 месеца, в които придобива тъмно кафява коричка и ронлива текстура. Характерен за него е силният, дълъг завършек. Точно като при някои вина.

Англия - Blue Vinny
Селският югоизток на Англия е място за производство на много видове качествени сирена - трошливи, със синя плесен. В Дорсет дори има хотел, известен с това, че предлага на гостите си да опитат 27 вида сирена. Най-известното е Dorset Blue Vinny като същевременно то е най-леко и ненатрапчиво като вкус.
Франция - Valençay
Как да избереш сред огромното разнообразие от сирена в страната, която е и най-големият производител? Специалистите смятат, че Франция на практика няма конкуренция в производството на меки сирена от козе мляко. А долината на Лоара е мястото, където се правят те.
Така се стига до сиренето "Валенсей" (Valençay) като пирамида - оптималната форма при изцеждане. Специалистите по дегустация на този продукт определят вкуса му като кадифен с лек цитрусов аромат.
Германия - Баварско синьо
Баварското синьо сирене понякога е наричано "планински Рокфор" заради приликата с френското, макар че последното се прави от овче, а не от краве мляко. Смята се, че този вид продукт е започнал да се произвежда от 1902 г. от Базил Векслер, който много ценял Рокфора. Неговата технология включва използването на същите плесени и пресечено мляко.
Баварският продукт е по-кремообразен в сравнение с френския си братовчед.
Гърция - Фета
Очевидно за света бялото саламурено сирене е фета и то е гръцко. За непознаващите го авторът на публикацията съобщава, че е саламурено и зрее два или повече месеца и е сред основните съставки на редица гръцки ястия.
Посочва се, че това сирене се произвежда в няколко региона на Гърция, сред които Македония, Тракия, Тесалия и Пелопонес. "Най-добрата фета получава своите вкусове от гръцките планини, където козите и овцете пасат", обяснява местен производител. Млякото за приготвянето му не се вари, а през цялото време на зреенето и след това то е в саламура.
Ирландия - Милийнс
Влажният солен климат в страната допринася много. "Всъщност е много трудно да произведеш друг вид сирене тук", обяснява Нед Палмър, производител и експерт по сирената.
Преди започването на зреенето сирената се измиват в саламура, което стимулира образуването на лепкава, гостоприемна за бактерии коричка със специфичен мирис.

Италия - Пармиджано
Емблематичното за провинция Емилия Романя в Италия сирене е повече от добавка към купа паста. "Може да звучи като тривиален, очевиден избор на сирене, но все пак това е така, ако не знаете, че в страната се произвеждат 3 млн. вида сирена от 500 мандри, които зреят от 12 месеца до 3 години", обяснява Пиеро Сардо, президент на фондацията "Слоу фууд".
Холандия - "Биймстер"
Земята на Биймстер в Северна Холандия е отвоювана от морето някъде през 1600 г. Сега това е зона под защитата на ЮНЕСКО. Това е богата на минерали земеделска земя и само мляко от кравите, които пасат в района се използват за сиренето със същото име, които се прави от 1901 г. То зрее минимум 26 месеца. Според негови производители в процеса на зреене продуктът придобива аромати на карамел и уиски.
Норвегия - "Йейтост"
Сиренето "Йейтост" се произвежда по необичаен начин. След като се премахне пресеченото мляко, следва варене като се добавя по малко сметана от краве и от козе мляко. Получената смес придобива кафяв вид, а вкусът става леко сладък с аромат на карамел. Когато се нареже придобива вид на шоколадови парчета. Това го прави много популярно сред децата в Норвегия.
Тази традиционна технология се спазва от стотици години на един от фиордите - Sognefjord. Движението "Слоу фууд" е отличило шестима производители на този продукт на фиорда.

Португалия - "Сау Жоржи"
Трудно е да се открие португалско сирене, приготвено от краве мляко. Въпреки това видът мляко не е ключовата характеристика на сиренето "Сау Жоржи". То е восъчно, тип чедър и традицията си води от производители на Азорските острови, намиращи се на 900 км от самата Португалия, посред Атлантика.
Фламандските колонизатори на островите са донесли технологията за правене на сирене на Азорите през 17 век. Високата влажност по тези земи, вулканичната почва и целогодишно топлото, но не и горещо време, са идеални за отглеждане на животни. Сиренето се прави само през лятото.
Шотландия - Остров Мул
Шотландия не е родината на сиренето чедър, но остров, близо до западния бряг на страната, е мястото, където може да се намери най-отличителното сирене от този вид.
"Хладният влажен климат обяснява високата влажност и на сиренето за разлика от това, което се произвежда в Англия", обяснява Нед Палмър. Продуктът има много специфичен вкус, който идва от храната на животните - кюспе, което остава при производството на уиски. Така че в продукта може да се открият нотки на малц, торф и йод - всичко, което може да се усети и в едномалцовото уиски.
Испания - Сирене от Серена
Централните и северните райони на Испания са сърцето на производството на сирена. От друга страна сиренето от Серена (Queso de la Serena) се прави в малки количества в един район на Екстремадура, в югозападната част на страната. Прави се само от непастьоризирано мляко от овце от породата мерино, които се хранят по пасищата на района Серена. Те се отличават с това, че по тяхрастат множество билки.
В процеса на зреенето сиренето става кремообразно и нежно и често се нарича от местните торта. Има нотки на зелена трева и карамел, а също и на лешник и орех и леко горчив завършек, описват качествата му дегустаторите.
Швеция - Алмнос Тегел
Скандинавия има дълга традиция в производството на сирена - дългите зими определят нуждата от технологии, които да консервират произведеното през лятото. Качеството на сиренето е високо и продължава да се подобрява. Затова е странно, че местните продукти не са особено популярни извън региона си. "Причината за това е мястото, където се произвеждат. Трудно е да бъдат намерени", обясняват специалисти по сирената. Според тях обаче ситуацията се променя заради нарасналия интерес към скандинавската храна като цяло.
Almnäs Tegel е сирене от непастьоризирано мляко от типа на грюер и пармиджано, което зрее от година до две. Обикновено е с формата на тухли, които се използват за градежа на чифлиците по тези земи през 18 век. Така едно парче тежи около 25 килограма. При този продукт също в процеса на производство се прави измиване със саламура. Резултатът е твърдо сирене със силен аромат и вкус.
Швейцария - Ементал

Като се каже швейцарско сирене повечето хора си представят такова, което е цялото на големи дупки. Често познато погрешно като Ементал зад граница. Ементалерът се прави от алпийско краве мляко като се оформя на гигантски кръгли пити, тежащи по около 120 кг всяка. То се произвежда целогодишно в алпийските долини. Това обяснява и размера им, защото не се е налагало питите да бъдат сваляни от планината през есента, когато се прибират и кравите от пасищата.
Текстурата е гладка, а вкусът има нотки на ядки, особено в тези, които зреят година и повече.
Уелс - Кеърфили
Сиренето "Кеърфили" (Caerphilly) е типично за произвежданите продукти във Великобритания. Само че то по-скоро има рохкава кора отколкото твърда като при другите. Това определя и неговия дълбок, "земен" вкус.