Потребителска фотогалерия
Построена през 1515 г. като крепост, за да брани входа към Лисабонското пристанище, кулата Белем е била началната точка на много от откривателските пътувания, а за моряците е била последната гледка от родината им. 
Това е паметник на Епохата на откритията на Португалия. 
Често служи и като символ на страната, а ЮНЕСКО е включила историческия паметник в списъка на Световното наследство. 
Построена в Мануелинов стил, тя демонстрира много мотиви, свързани с Великите географски открития, скулптури, изобразяващи исторически фигури, например св. Винсент, и екзотичен носорог, който вдъхновява рисунката на звяра на Дюрер. 
Мануелиновият стил е характерен за Португалия (наречен е на крал Мануел I) и е пищно късноготическа, приказна прослава на португалските постижения в моретата и океаните. 
В този стил се използва мореплавателната образност и екстравагантните форми, изобразяващи въжета, флора, печата на краля – глобус Армилари (сфера с обръчи, представляващи екватора и тропиците), и кръстове. 
Двата най-емблематични исторически паметника от този стил са кулата Белем и Йеронимският манастир. (Пример на неомануелинов стил, който се появява през ХІХ век, е ж.п. гарата Росио в центъра на Лисабон.) 
Архитект на кулата е Франсиско де Аруда. 
Франсиско де Аруда преди е работел върху португалски укрепления в Мароко, така че има и наблюдателници в мавърски стил. Този стил е видим и в други елементи. 
Към реката гледат прозорци с аркади, деликатни лоджии във венециански стил и статуя на Дева Мария на безопасното прибиране в родината – символ на защитата на моряците по време на техните плавания. 
Влизайки през вдигащ се мост пред главния вход, човек попада директно във вътрешността на крепостта, в която е артилерията на кулата, разположена в 17 прозорци за оръдията. 
Подът се спуска надолу от центъра навън и това осигурява на оръдията сигурна позиция, както и дава възможност на нахлуващата в кулата вода да се оттече. 
В центъра има малък, подобен на манастирски отворен вътрешен двор, заобиколен от готически арки. Той е служел за разнасяне на пушека от стрелбата на оръдията. 
Под главната приземна зала с оръдията има няколко муниционни склада, до които се стига по стълбище от северната страна. Складовете за муниции първоначално са били замислени като стаи за съхранение на провизии, но по-късно са използвани като затвор. 
Връщайки се обратно надясно през входа, има стръмно стълбище, което води към терасата на кулата. 
На терасата са разположени 6 ъглови кули с прозорци за наблюдение с оребрени куполи. В центъра на терасата парапет заобикаля откритото пространство на вътрешния открит двор на долното ниво. 
От 1580 г. насам редица структури са добавени към терасата с цел увеличаване на капацитета на гарнизона. Те по-късно са разрушени, за да се възстанови постройката в първоначалното си състояние. На южната страна на парапета се издига статуята на Дева Мария на безопасното прибиране в родината, известна и като "Девата на гроздето". 
Южната фасада на кулата е основната – тя гледа към р. Тежу (или Тахо на испански) и е най-богато украсена. На втория етаж има лоджия със 7 идеални арки, украсена с деликатна балюстрада. 
Над нея е кралският герб на крал Мануел I, заобиколен от глобуси Армилари, а отгоре – парапет, който обикаля цялата кула и е украсен с кръстове на Ордена на Христос. 
Тази фасада с нейните кралски символи и типични елементи на Мануелиновата архитектура приветства и впечатлява пътешествениците и моряците през ХVІ век, когато навлизат в естуара на р. Тежу. Това е и фасадата, която осигурява достъп до вътрешността на кулата. 
Вити стълби (толкова тесни, че налагат използването на специална пропускателна система, защото двама души няма как да се разминат) водят към първия етаж на кулата, където има осмоъгълен отвор на резервоара, в който се е събирала и съхранявала дъждовна вода. 
Таванът на Стаята на губернатора е засводен и покрит с хоросанова замазка. В югоизточния и югозападния ъгъл се вижда достъпът до кулите. Вляво е витото стълбище, което продължава нагоре към следващото ниво и осигурява достъп до другите стаи. Името на стаята идва от факта, че през ХVІ в. съществува престижният пост Губернатор на кулата. Първият губернатор е Гаспар де Пайва и е назначен през 1521 г. 
Кралската стая на горното ниво води до балкона на кулата на южната фасада с 8 кръгли дупки на пода, през които гарнизонът е можел да отблъсква атаките. В центъра на всяка от другите три страни на стаята има пищни прозорци със силно венецианско влияние. В северозападния ъгъл е каменното огнище с полица, украсена с полусфери. 
Над кралската стая е стаята на публиката, а на още по-горното ниво е параклисът. 
Горната тераса на кулата разкрива превъзходни гледки към естуара и бреговете на р. Тежу, както и към Белем и неговите паметници. На север може да се види Параклисът Сао Жеронимо, построен през 1514 г. на земя на йеронимските монаси. 
Най-горната тераса на кулата Белем 
Добре се вижда Padrao dos Descombrimentos (Паметникът на откритията), който е срещу Йеронимския манастир. Построен е на северния бряг на р. Тежу през 1960 г. за отбелязване на 500-годишнината от смъртта на принц Хенри Мореплавателя. 
Паметникът представлява тримачтов кораб, готов да отплава, със скулптури на важни исторически фигури като крал Мануел I, носещ глобус Армилари, поета Камоиш, държащ стихове от "Лузитани", Васко да Гама, Магелан, Кабрал и няколко други видни изследователи, кръстоносци, монаси, картографи и космографи, следващи Хенри Мореплавателя на носа, държащ малък кораб. 
Единствената жена е кралица Фелипа от Ланкастър, майката на мозъка на откритията Хенри Мореплавателя. Вътре има временни експозиции, прожектира се филм за Лисабон и асансьор, който изкачва посетителите до върха за гледки към Белем и неговите паметници. 
Паважът пред паметника е декориран с мозайка, която е предложена от южноафриканското правителство през 1960 г. и представлява компас с карта на света, на която са представени маршрутите, следвани от португалските изследователи. 