Планината Броукбек

Това е историята, вдъхновила режисьора Анг Лий за едноименния филм. Ани Пру е един от най-оригиналните и автентични гласове в американската проза. Сега тя предлага любовната история на двама каубои, принудени да крият връзката си години наред. Новелата й, публикувана в сп. "Нюйоркър", е пример за добра кратка проза - динамична и завладяваща. Заглавието е на Intense. Преводът е интензивно лош.

Тази книга (изд. "Изток-Запад") събира непознати текстове на големия познавач на световните митологии. За някого Камбъл може да е академичен автор, който се чете в университетите, но тези текстове са предназначени за по-широка публика. Той отново заиграва с митовете, но този път е откровен. "Не зная какво е битие. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самия себе си."

"Еротичният потенциал на жена ми" (изд. "Пулсио") е добър пример за съвременна проза - комбинация от цитати, щипка философия, много смях и сюрреализъм. За добро или лошо Давид Фоенкинос донякъде прилича на Фредерик Бегбеде - популярен е, превеждан е и прозата му се чете леко. В "Еротичният потенциал на жена ми" има сексуални маниаци, синовна обич и добре разказани истории.

Рюдигер Далке има този навик - тълкува болестите като най-откровените послания на душата. В "Агресията като шанс" (изд. "Хермес") той реабилитира правото ни да се ядосваме и нарича агресията съзидателна сила. В подкрепа на тази странна теория той дава примери, разказва истории, тълкува постъпки. Въобще - има богат материал за размисъл.

Отново идва ред на леките женски романи за разтуха. С тази разлика, че през последните години книгите, които попадат в категорията на т.нар. чик лит, разчитат не само на захаросани сюжети, но и на голяма доза ирония. Героините в "Тези луди, луди глезли" ("Бард") кръстосват Манхатън в търсене на годеник и салон за изкуствен тен. Уви, това не гарантира щастие, но явно помага.