Паралелните валути са възможно решение на гръцката криза, смятат икономисти

Паралелните валути са възможно решение на гръцката криза, смятат икономисти

Паралелните валути са възможно решение на гръцката криза, смятат икономисти
Ройтерс
Седмица преди потенциалния фалит на Гърция в преговорите между Атина и кредиторите й нито едната от страните не отстъпва от исканията си. Засега условията на ново кредитно споразумение не са установени, което значи, че вероятността от излизане от еврозоната нараства, пише РБК, позовавайки се на рейтингова агенция Standard and Poor's.
Все по-реална изглежда възможността страната да въведе паралелна валута – мярка, която би позволила Атина да остане в еврозоната, но да избегне и увеличаването на данъци и съкращението на държавните разходи.
През май за такава възможност говори германския финансов министър Волфганг Шойбле, цитиран от агенция Bloomberg. Министърът дал за пример "хибридната" ситуация в Черна гора, която ползва евро, но не е член на европейския валутен съюз.
Сред първите, дали такова предложение, е бившият главен икономист на Deutshce Bank Томас Майер. Още през 2010 г. той предложи въвеждането на "гевро" - валута, която по думите му да бъде ползвана от Гърция за изпълнение на вътрешните задължения на страната.
Според някои икономисти, ако няма споразумение, въвеждането на паралелна валута може да позволи да бъде избегнат фалит. При такъв сценарий еврото, което влиза в хазната като данъци, ще бъде ползвано за плащане на старите дългове, а за социалните функции на държавата да се предоставят дългови разписки, които да функционират като паралелна валута, която да се ползва в обращение със значително по-ниска цена от еврото.
Друга алтернатива би могла да бъде отпускането на данъчни сертификати за работниците и фирмите, които те след няколко години да могат да ползват за частично освобождаване от данъци. Отрицателното последствие от тази мярка е, че правителството се отказва от част от бъдещите си данъчни приходи, надявайки се, че стимулирането на икономическата активност днес ще компенсира това.
Проблем е и обстоятелството, че паралелните валути противоречат на европейското законодателство, според което еврото е единствената официална валута на 19-те страни в еврозоната. Освен това приемането на такова решение означава отказ от строгите фискални изисквания, към които трябва да се придържат членовете на еврозоната. Емисията на дългови разписки е нарушение на фискалните правила, а данъчните сертификати са заплаха за следващите бюджети, ако няма икономически ръст.
Според повечето икономисти обаче тези решения могат само да забавят окончателното напускане на еврозоната от Гърция и може да послужи за временна мярка, докато Атина и кредиторите не договорят нова дългосрочна програма за финансова помощ – в този смисъл система на паралелни валути не може да се разглежда като дългосрочно решение.
В миналото паралелни валути са били въвеждани в момент на финансова нестабилност. През 2009 г. Калифорния, която беше натрупала 42 милиарда долара дълг започна да издава дългови разписки, за да покрива краткосрочните си финансови задължения. Bank of America, Citigroup, Wells Fargo и JP Morgan Chase обаче отказаха да ги приемат, a Fitch намали рейтинга на щата до BBB. През август същата година програмата беше прекратена.
По време на финансовата криза в Аржентина през 2001 г. някои провинции изпълняваха финансовите си задължения, и особено заплатите, с помощта на дългови разписки. Основна причина за кризата беше фиксираният курс на песото към долара, както и скокът на дълговете, съчетан със спад на бюджетните приходи. В страната тогава се ползваха няколко "валути", в това число разписки на Буенос Айрес, държавни облигации, както и разписки на централния бюджет.
През 1993-1994 г. Бразилия в опит да подпомогне икономиката си пусна нова валута и въведе новите реали, които бяха обезпечени със златния резерв. В крайна сметка курсът се стабилизира, а инфлацията, която достигаше 50%, се забави до 6% през август 1994 г. и страната излезе от кризата.
Италианските икономисти Бяджо Босоне и Марко Катанео обаче смятат, че в нито един от тези случаи управляващите на тези страни не са успели да решат проблемите на конкурентоспособността, а и нито една от тях не е била част от сложен валутен блок като еврозоната.