По време на предишното правителство олигарсите бяха строго подчинени. Янукович бе "супер олигархът", който беше най-облагодетелстван от режима. На Ринат Ахметов, например, беше предоставен контролът върху металургията и енергийния сектор, Игор Коломойски ръководеше петролната индустрия, а Дмитро Фирташ и Сергей Льовочкин контролираха газа, химическия и титаниевия сектори.

След бягството на Янукович кланът на олигарсите загуби своя ръководител, но те спечелиха възможността да увеличат собствената си власт. Днес влиянието на някои олигарси намаля, но само поради факта, че Янукович си отиде, а не защото са направени реформи.

Олигарсите бързо намериха общ език с победителите от Майдана, като им осигуриха финансова подкрепа, достъп до телевизионни канали и гласове в парламента. Това неофициално споразумение предотврати унищожаването на генериращите богаство схеми на клановете, традиционно задвижвани от корупция, конспирации и смазване на конкуренцията.

Дезориентиран и отслабен, държавният апарат се оказа неспособен да се противопостави на олигарсите. Новото правителство нямаше политическата воля да прекрати схемите на своите предшественици. Не бяха извършени никакви реални икономически реформи, които да дадат нов стимул на малките и средни предприятия – единственият потенциален съперник на олигархичния ред и гарант за демократични реформи.

Правителството обяснява своята неспособност да проведе реформи с продължаващата война. Все пак е трудно да приемем, че точно войната пречи на правителството да осъществи фискални реформи, да опрости правилата за бизнеса, да премахне корумпираната пътна полиция или да създаде санитарно-епидемологична служба.

След като Янукович напусна Украйна, ЕС наложи санкции на 18 лица, които олицетворяваха стария режим. Кланът на Янукович, оглавяван от най-възрастния му син Олександър, който раздаде ключови постове на приятелите си Серхий Арбузов, Олександър Клименко и Виталий Захарченко, претърпя най-големите загуби. Техните банкови сметки в Европа бяха замразени, а някои от активите им блокирани. В Украйна обаче активите на семейство Янукович бяха основно в ръцете на подставени лица. Семейството не забогатя чрез придобиване на частна собственост, а най-вече чрез корупция и злоупотреба с държавни активи. Това обяснява защо загубите на кръга около Янукович са все още незначителни.

Общоукраинската банка за развитие, която служеше за прикритие на бизнеса на сина на Янукович, престана да функционира чак през декември 2014 г., след като Украинската национална банка назначи временна администрация там.

Финансови институции, притежание на кръга около Янукович, продължиха да функционират през 2014 г. Пример за това е Юнисон банк, която принадлежи на бившия министър на приходите Олександър Клименко, бизнес партньор на Курченко и главен ковчежник на семейство Янукович.

Медиите, подчинени на Янукович, също продължават да функционират.

Дори и след като хората на Янукович бяха премахнати от постовете си, корумпираните съдилища продължават да издават присъди в полза на бившия президент. Например, единият от снайперистите, които обстрелваха хората на Майдана, беше освободен от домашен арест, парите на Арбузов, намиращи се в украински банки, бяха отблокирани, а декретът, който забраняваше държавните плащания за електрическите централи, притежавани от семейството на Янукович, беше отменен.

Влиянието на клана на Ринат Ахметов намаля, след като Украйна загуби контрол върху окупираните територии в Донецк и Луганск. Тези региони представляваха политическата и индустриална база на Ахметов. В сравнение с 2014 г. неговото влияние в парламента е значително по-слабо. По време на предишната администрация той имаше контрол върху десетки депутати от Партията на регионите, както и върху някои ключови министри, държавни монополисти и регулатори. Днес Опозиционният блок, наследник на Партията на регионите, има не повече от 20 депутати.

Oсновният ресурс на олигарха е доброто му приятелство с министър-председателя Арсений Яценюк, който от своя страна през последната година не предприе никакви стъпки за ограничаване на големите апетити на Ахметов.

Фирмите на Ринат Ахметов продължават да печелят в индустриалния и енергиен сектор, а съмнителната приватизация, осъществена по времето на Янукович, не се подлага на съмнение. Резултатът е, че сега Ахметов притежава 70% от украинската термална енергия, а фиксираните ѝ цени му осигуряват постоянна печалба.

Друг олигархичен клан – около корумпирания посредник на газ РосУкрЕнерго – претърпя много по-големи загуби след бягството на Янукович. Истината е обаче, че това стана възможно благодарение на американските закононалагащи органи, а не в резултат на действия от страна на украинските власти. Тъкмо по тяхно искане Дмитро Фирташ, един от лидерите на тази група, беше арестуван във Виена. В момента Фирташ се опитва да предотврати екстрадирането си в Чикаго, където ще бъде изправен пред съда и го заплашва лишаване от свобода.

Украйна не успя да елиминира един от основните елементи, които водят до корупция: разликите в цените на газа за домакинства и предприятия, които могат да варират десетократно. Фирташ все още контролира най-голямата мрежа от газоразпределителни дружества, където евтин газ, предназначен за хората, се "изгубва" само за да се появи отново в химическите му централи, които произвеждат изкуствени торове, продавани на международни цени. Това е източникът на огромното му богатство.

Кланът на Игор Коломойски значително увеличи сферата си на влияние след падането на Янукович от власт. Коломойски се опитва да се представи като яростен противник на Янукович, но това е далеч от истината. Той беше готов да установи връзка с всяка власт и преди изборите през 2010 г. беше заложил на Янукович, като го подпомагаше финансово чрез стария си приятел Юрий Иванюшченко. По този начин той запази контрола си върху Укрнафта, въпреки факта, че държавата притежаваше по-голямата част от акциите на дружеството. Коломойски беше един от основните печеливши от режима на Янукович и дори присъстваше на частните празненства за рождения ден на бившия президент.

След като Янукович напусна властта, стратегията на Коломойски беше да заложи на собствения си политически авторитет. Вместо да харчи пари за външни политически проекти, той инвестира в самия себе си и се превърна в управител на област Днипропетровск, която е съседна на окупирания от руски войски Донбас.

Коломойски създаде батальони от доброволци, които защитават границите на област Днипропетровск и които понякога функционират като частна охрана на организациите му.

През март 2015 г. Порошенко уволни Коломойски като управител на Днипропетровск, тъй като последният премина всякаква граница в усвояването на публични средства за собствена облага. Той отказа да плати дивиденти в размер на 1.8 милиарда украински гривни (приблизително 70 милиона долара) от Укрнафта на украинския бюджет. Коломойски каза, че "никога няма да плати дивидентите" независимо от факта, че държавата притежава 50%+1 от акциите на компанията.

Повече от всичко друго Украйна трябва да намери начин да намали влиянието на олигарсите върху всички аспекти на живота. Това може да отнеме години, но ако не се случи, ще бъде невъзможно да се изгради честно и справедливо общество без корупция по високите етажи на правителството.

Финансовото влияние на олигарсите върху политиката трябва да бъде премахнато. Олигархичните кланове в момента са важни спонсори на политически проекти, които са печеливши за техния бизнес. Те превръщат изборите в Украйна едни от най-скъпите в света. За да отслаби влиянието им, Украйна трябва да въведе държавно финансиране на политическите партии.

Днес състезанието между партиите изглежда като надпревара по покупателна способност. Екипите на избирателните щабове купуват ефирно време на много висока цена. По време на последните избори една минута по канал STB, принадлежащ на Виктор Пинчук, зет на бившия президент Леонид Кучма, струваше между 15 000 и 20 000 долара. Щабовете купуват часове ефирно време и приемат олигарси в листите си, за да получат отстъпки.

Ограничаването или дори забраната на политическа реклама по частните телевизионни канали би било голяма стъпка в посока намаляване влиянието на олигарсите. Рекламирането на политически партии трябва да се ограничи до безплатни слотове по държавната телевизия. Това ще окуражи политиците да комуникират по нов начин с електората – лице в лице вместо по телевизията.

Украйна трябва да създаде държавен телевизионен канал, контролиран от борд, който да следи за безпристрастността му. Това ще даде на гражданите не просто алтернативен източник на информация, но и ще принуди каналите, притежавани от олигарси, да представят информацията по-обективно. Когато пристрастни новини се състезават със сравнително безпристрастна информация, тяхното влияние ще намалее.

Реформата в правосъдната система, която днес не отговаря на нуждите на съвременната украинска държава, е също толкова важна. Все пак тези сложни реформи могат да се постигнат само ако украинското гражданско общество намери постоянен съюзник в лицето на западните правителства и международни институции. Украинските високопоставени лица и политици понякога са глухи за исканията на гражданите, но стават доста по-възприемчиви когато тези искания са отправени от организации, които предоставят финансова помощ на Украйна. Така че включването на антиолигархични мерки в пакета от реформи е може би най-голямата услуга, която Западът може да направи на Украйна.