Така, без конкретика и на места съвсем неясно, са формулирани дейностите по новата Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и Плана към нея до 2020 г., които бяха публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката в сряда.

Анализът към стратегията, направен по официални данни от Националния статистически институт до 2011 г., очертава редица проблеми и пропуски в усилията за включване на малцинствата в образователната система досега.

Статистиката показва, че близо една четвърт от децата от ромски произход и 11% от тези от турски произход в България изобщо не влизат в училище, а над 42% от ромите и над 46% от турците остават само с основно образование.

За едно десетилетие (между 2001 г. и 2011 г.) е намалял обхватът на учениците в начален и прогимназиален етап с по над 2 процентни пункта. В същото време се отбелязва увеличение на децата, записани в детски градини с над 7 п.п., както и на учениците в гимназия, но ръстът е заради етническите българи. Делът на посещаващите детска градина при децата от 3 до 6-годишна възраст при етническите българи е над 55%, докато при децата от ромски произход е под една трета. Като успех за този период министерството отчита това, че е намалял значително броят на деца от малцинства, записани в помощни училища "по социални причини".

Заедно с това данните от НСИ показват, че всяка учебна година средно около 4 000 ученици, включително от етническите малцинства, които са били записани в началото на съответната година,  напускат българската образователна система по причина "заминаване за чужбина". МОН отчита като проблем това, че няма механизъм за проследяване на миграцията на деца и ученици в други държави, както и бюрократичните трудности за записване обратно в българско училище, ако се завърнат.

Като сериозен проблем се отбелязва и това, че голяма част от децата от сегрегирани общности имат затруднения с българския език, когато влязат в детската градина или училище.

Освен информационни кампании и въвеждане на интеркултурно образование в училищата в райони със смесено население, планът предвижда още и обновяване на учебниците по майчин език, "обогатяване на учебното съдържание с елементи от историята и културата на етническите малцинства с акцент върху техните културни постижения".

По стратегията МОН ще търси доброволци от етносите със средно или висше образование, които да помагат за включването на децата и ще организира национални срещи за обмен на добри практики. Предвижда се и допълнителна квалификация за 4400 учители за "работа в мултикултурна образователна среда", както и назначаване на помощници на учителите там, където има нужда за допълнителна работа с децата от малцинствата.

Стратегията ще се реализира с пари от бюджетите на просветното министерство и училищата, както и по проекти на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". В плана за изпълнение на дейностите са посочени стойности само за някои от задачите - например по 15 хиляди лева на година за информационни кампании, 2000 лева за изграждане на електронна платформа за обмен на добри практики и до 40 хиляди лева за "изготвяне на анализ за образователни потребности от десегрегация в национален мащаб". Първият голям (междинен) отчет по изпълнението на стратегията ще е през февруари 2018 г.