Румъния е по-напред в подготовката си за членство в ЕС от България, София не провежда борба с корупцията, а съдебната реформа куца. Някой да е изненадан?

Оказва се, че да. Голяма част от политиците и медиите сякаш са проспали как цяла година Европейската комисия и комисарят Оли Рен повтарят все това. И точно когато Рен реши да удари рамо на България и Румъния, реакцията в София беше на почуда и почти ужас.

В понеделник Рен произнесе реч пред Европейския парламент, с която предупреди депутатите за съдържанието на доклада на Европейската комисия, който ще бъде публикуван на 16 май. Комисарят потвърди, че засега комисията няма намерение да препоръча отлагане за двете страни. Окончателното решение за дата на присъединяване ще се вземе през юни, каквато би била нормалната процедура, а не в края на годината, както призовават някои скептици за членството на България и Румъния.

Според повечето запознати с практиката на евросъюза в изявлението на Рен няма нищо толкова стряскащо. То е насочено изцяло към европарламента, смята Антоанета Приматарова, бивш посланик към Европейските общности. С това бяха прекратени всякакви спекулации, особено сред европейските парламентаристи, които, след две седмица имаха намерение да обсъждат как София и Букурещ се справят с подготовката си за членство. Очакваше се разгорещен дебат, който макар и да няма практическо значение, щеше да вдигне напрежението. След речта на Рен обаче обсъждането бе заменено само с устен въпрос - т.е. без някакво особено значение.

Преднината на Румъния - справедлива или не, е известна още от май миналата година, когато Европейската комисия изпрати повече червени картони на София, отколкото на Букурещ. След това беше потвърдена в доклада по наблюдението от октомври миналата година, а комисарите Франко Фратини и Оли Рен съвсем директно казаха, че трябва да повторим румънските действия - да вкараме в затвора някой висшестоящ политик. На въпроса в интервюта за в. „Капитал“ как да стане това, при условие че в България няма толкова глупав политик като бившия румънски премиер Адриан Нъстасе, и двамата повдигнаха рамене.

Другите новости в речта на Рен са отдавна известният факт, че двете страни могат да бъдат отложени при „много сериозни проблеми“, както и напомнянето за възможността от налагане на предпазни клаузи, ако двете страни не са готови за членство. Дори фразеологията е абсолютно същата от октомври миналата година. По-особеното в изказването е намекът, че предпазните клаузи ще бъдат налагани едва след присъединяването, ако това се наложи. Причината за предпазливостта на Рен е ясното съзнание за сложността от тяхното прилагане. Агенция Ройтерс цитира комисаря, че евентуално ЕС може да се предпази от двете страни с ограничения в областта на свободното движение на хора и фитосанитарния контрол. Български дипломати коментираха, че вероятно става въпрос за забрана на износа на свинско месо и запазване на досегашната система за зелената карта - т.е. българската гражданска отговорност да не важи за страните от ЕС. Рен се въздържа от каквито и да било коментари за клауза в областта на правосъдието.

Бившият генерален секретар на дирекция „Разширяване“ на Европейската комисия Фабрицио Барбазо обясни в интервю за „Капитал“ преди известно време, че клауза в областта на правосъдието и вътрешните работи много трудно би била приложена. Той самият трудно си представял как ЕС изобщо може да функционира в такава среда.

Ето защо в последно време от комисията предлагат

В момента зад тази фраза не стои никаква политика - еврократите обмислят как да я изпълнят със съдържание. Висши служители на комисията коментираха за „Капитал“, че все още е много рано да се каже за какво става въпрос и подробностите ще станат ясни чак през ноември.

Подобно наблюдение съществува и за десетте новоприети членки. Целта му е да предизвика налагането на предпазни клаузи, при условие че новите страни членки не изпълняват поетите в хода на преговорите ангажименти. За разлика от дунавските опашкари десетте страни членки бяха приети с много обещания за реформи в бъдеще време. България и Румъния нямат този късмет, като една от причините е именно трудностите със следприсъединителните реформи. Служителите на комисията в момента се опитват да модифицират това наблюдение и да измислят нови подходящи наказания, тъй като налагането на предпазни клаузи, особено в областта на правосъдието и вътрешните работи, е, меко казано, неефективно.

За да бъде засилено посланието, така че да бъде асимилирано от евродепутатите и скептичните правителства, то беше подсилено с обвързване на наблюдението с финансирането. Засега никой от попитаните от „Капитал“ експерти не успя да каже какво означава това. Причината е, че така или иначе, ако една страна - членка на ЕС, не управлява правилно средствата от европейските фондове, тя трябва да ги върне. Това е особено болезнена процедура, тъй като те вече са били похарчени. И досега, и след присъединяването, ако една програма не върви, тя просто се прекратява.

Далеч по-неприятен сценарий би бил, ако Европейската комисия счете, че България не е готова да усвоява структурните фондове на ЕС. Тогава може да се случи абсурдната ситуация страната да се присъедини с всички съпътстващи разходи, но без да получи и едно евро от фондовете на ЕС. Експерти коментираха за „Капитал“, че с новите правила за отпускането на фондовете Европейската комисия е предвидила тази възможност и е взела превантивни мерки. Според чл.38 от новите регламенти (които все още не са окончателно одобрени) всички „големи проекти“ се нуждаят от предварително одобрение от Брюксел (както и до момента с предприсъединителната помощ) - при транспортната инфраструктура прагът е 50 млн. евро, а в екологията - 25. Така Брюксел по-лесно ще се съгласи да отпусне средствата, тъй като те няма да преминат изцяло в ръцете на българската администрация. Но рискът остава, особено за някои оперативни програми, чиито управляващи органи в България все още не са готови да управляват средствата. Най-често се споменава земеделието, което ще е доста неприятно, тъй като фермерите биха били първите, които ще получат средствата.

Другото важно послание на Рен беше, че дунавският дует има още няколко месеца да се оправи с недостатъците, преди комисията да реши какви мерки ще предприеме. Вече на всички е ясно, че майският доклад на комисарите ще бъде изключително критичен. По-лошото е, докато България успява да погаси пожара в една област, „предизвикваща сериозна загриженост“, веднага изниква друга. След месец ще стане ясно, че София и Букурещ ще трябва да отговарят през лятната ваканция на нови, допълнителни жълти и червени картони. Намек за това най-вероятно ще даде и комисарят по-разширяването по време на посещението си в София идващата седмица.

Така най-вероятният сценарий за присъединяването на България и Румъния е 1 януари 2007 г. със сериозни предупреждения за това, че предпазни клаузи могат да бъдат задействани и след тази дата, ако реформите не вървят. В краен случай може да бъде наложена някоя лека предпазна клауза.

Към България обаче ще продължат заплахите за отлагане с една година - в Европейската комисия са убедени, че твърдата позиция към Румъния през 2005 г. е накарала правителството в Букурещ да се размърда. Сега екипът на Оли Рен чака подобен ефект и в България.