Без значение дали ви харесва или не факт е, че "Пласибо" са една от най-популярните банди в света в момента. Това всъщност е така почти от самото появяване на групата на сцената и откакто съществува песента Every You Every Me, просто няма нищо, което да спре Брайън Молко и компания.

През последните 10 години те трупаха уважението на своите фенове и сега, струва ми се, достигнаха най-високия връх, който британска група, изпълняваща подобен вид музика, би могла да покори. Сюблимният момент на тяхната кариера е белязан от излизането на петия студиен албум на "Пласибо", който всъщност е повод да говорим за тях този път - Meds.

Ако трябва да съм искрен, обичам групата, но напоследък ми писна да слушам, гледам и чета за новия им проект. Още повече че навсякъде той е обсипван със суперлативи. В крайна сметка може би има нещо вярно във всичко това - днес бандата е изключително популярна, изградила си е свое собствено звучене, което има страшно много фенове навсякъде по света. Това до голяма степен дава спокойствие на момчетата, че каквото и да направят, то няма да бъде прието зле от аудиторията. Факт, който пък от своя страна влияе положително на творческия им процес - тук определено липсват пресилените хомопози и опити да се наложи своята гледна точка - борбата с целия свят, бунта срещу масите и т.н. "Пласибо" вече не се нуждаят да доказват и да налагат експериментите, които правят със своята музика и идеология, защото вече са фактор в шоубизнеса. Всичко това обаче бе постигнато постепенно, с всяка нова песен, с всеки албум и концерт. По този начин мога със сигурност да определя Meds като най-зрелия и най-класически проект на бандата. Обещавам нататък да бъда безпристрастен.

"Скъпи, да не би да си забравил да вземеш лекарствата си?" - този цитат е основният момент в кариерата на "Пласибо". От него идва заглавието на песента и албума (Meds, в превод - лекарства). Всъщност може би вече сте чули парчето, тъй като то е едно от най-харесваните от проекта и за момента се върти като неофициалния трети сингъл от тавата (преди това пък официално бяха издадени Song To Say Goodbye и Because I Want You). Песента представя емоциално силен момент, в който двусмисленият текст засяга темата за обществената хипноза като социален недъг и зависимостта от наркотиците. От музикална гледна точка пък тук се срещат ярки китарни рифове, красивите адишънъл вокали на Алисън Мосшарт от "Дъ Килс" и хипнотизиращият припев. Това е едно от онези парчета, които излъчват напрежение през цялото време, което няма да можем да забравим лесно и ще пеем от началото до края. Моят голям фаворит от тавата обаче е Space Monkey, основно заради силата на тъмната атмосфера в изпълнението и личната ми зависимост от нея. Това е може би единственото по-странно и мистериозно парче тук, което пък притежава класическия за бандата пристрастяващ ефект.

Трябва да признаем обаче, че "Пласибо" вече четвърти албум не допускат да направят крачка встрани, което е и големият минус в проекта. Вярно, че все още нямат аналог в съвременната музикална история, просто няма друга такава група, може би защото никой не може да достигне тяхното ниво. Все още няма открит заместител на британския наркотик, наречен "Пласибо". Групата създаде невероятно силни парчета, но вече започва да се повтаря. Именно тази "репетиция" на идеи, мелодии и структури на песните като че ли вече звучи малко изтъркано. Всяка нова песен на бандата изглежда като кавър версия на някой познат стар трак, може би именно това обяснява и големия успех, който албумът започна да постига. В Meds едва ли ще откриете слабо парче, но трябва да ви уверя, че ако сте фен на бандата, то още от първото слушане ще имате чувството, че все пак някъде сте чули чисто новите тракове. В това естествено няма нищо лошо, този факт за пореден път доказва, че "Пласибо" са достигнали едно високо ниво на зрялост и са успели да си изградят свой собствен стил. Това е и причината албумът все пак да ми харесва, въпреки че, докато слушам 13-те трака, имам чувството, че за последните осем години нещата за мен са се променили доста, но не и за бандата. Meds определено е наркотикът, от който всеки фен на "Пласибо" имаше нужда след излизането на последния им албум. И за финал да ви попитам: А вие случайно да сте забравили да си вземе лекарствата?!