Еврозоната се споразумя за Гърция (обновена)

Еврозоната се споразумя за Гърция (обновена)

Еврозоната се споразумя за Гърция (обновена)
Reuters
Има споразумение за Гърция, съобщи десетина минути преди 10 часа българско време белгийският премиер Шарл Мишел. Секунди по-късно същата новина разпространи в "Туитър" и колегата му от Малта Джоузеф Мускат.
Това стана минути след края на поредните консултации в кулоарите и председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви поредна сесия на лидерите на еврозоната.
В съобщение, което вече се определя като историческо, той обяви: "Евросрещата на върха единодушно постигна споразумение. Всички са готови за програма на Европейския механизъм за сигурност ESM със сериозни реформи и финансова подкрепа."
 
— Donald Tusk (@eucopresident) July 13, 2015
Подробностите за това какво трябва да се случи в следващите 3 години съобщиха на съвместна пресконференция на Туск с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателя на Съвета на финансовите министри Йерун Дейселблум.
Гърция е приела като част от помощта да приватизира активи за €50 млрд. чрез фонд, който ще бъде базиран в Гърция и ръководен от експерти. Приходите от него ще отидат за погасяване на дълговете на държавата (€12.5 млрд) и рекапитализиране на банките (€25 млрд).
Според Юнкер двете страни в преговорите са се съгласили за съвместни инвестиции в размер на 35 млрд. евро, от които €12.5 млрд. трябва да дойдат от специалния фонд. Не мисля, че някой се е опитвал да унижи гърците, "това е типично европейско споразумение", допълни той.
Но за това има предварителни условия. Според канцлера Ангела Меркел до сряда парламентът в Атина трябва да одобри законови промени и мерки, засягащи пенсиите, ДДС, данъчната и публичната администрация. Едва след като гръцките депутати одобрят мерките по споразумението, ще се съберат за ратификация националните парламенти на страните от еврозоната.
Меркел каза още, че никога не е имало План Б за Гърция (под това се разбира вариант за напускане - временно или постоянно - на еврозоната). Изключено е да има опрощаване на номинална част от гръцкия дълг, а удължаване на сроковете за погасяването му и на гратисния период може да се обсъжда на по-късен етап, добави тя.
За плащането на дълг от 3.5 млрд. евро от Гърция към ЕЦБ на 20 юли ще трябва да се намерят пари и с това ще се занимаят финансовите министри от еврозоната, добави канцлерът.
По думите ѝ за оздравяване на банковата система на Гърция ще са нужни 25 млрд. евро.
Общият ефект от новата тригодишна помощна програма е в рамките на 82-86 млрд. евро, потвърди Меркел.
Журналисти коментират, че ситуацията изглежда като битка, в която Европа е издала безкомпромисна заповед "Без пленници!".
 
— Efthimia Efthimiou (@EfiEfthimiou) July 13, 2015
Според Меркел договореното не е по-различно от помощните програми на другите страни, спасени от еврозоната, и в никакъв случай не е Версайски договор (споразумението за капитулиране на Германия в Първата световна война с условия, които съсипват германската икономика - бел.ред.).
Последните събития разцепиха управляващата партия СИРИЗА и крайно лявата ѝ фракция почти сигурно ще напусне парламента (местата на тези депутати се поемат от следващите в избирателния списък). Премиерът Алексис Ципрас ще изгуби и няколко от радикалните си министри. Но правителството е подкрепено за реформаторската си политика от опозицията и заедно с по-умерените депутати от СИРИЗА то може да разчита на много над половината парламент (има твърдения дори за 80%).
Борсите веднага реагираха позитивно
Индесът на водещите компании в еврозоната Euro STOXX 50 веднага се повиши с 1.3%, а общоевропейският FTSEurofirst 300 - с 1%. Индексът на европейските банки се повиши за минути с 1.5%,. Индексите на борсите във Франкфурт, Париж и Лондон (DAX, CAC и FTSE 100) веднага скочиха с между 0.6 и 1.5%.
Еврото веднага поскъпна на борсите, които в азиатската търговия през нощта не се притесниха от драматичните преговори в Брюксел.
 
— Yannis Koutsomitis (@YanniKouts) July 13, 2015
Това е и най-дългата среща на лидерите в историята на ЕС след тази в Ница през 2000 г., когато уточняването на националните позиции (при това без новите членове от Източна Европа, те бяха приети през 2004 г.) по Съюзния договор отне 18 часа.
Сега срещата на лидерите продължи 16 часа и 40 минути, предшествана от две сесии от общо 14 часа бурни заседания на финансовите министри.
 
— Charles Michel (@CharlesMichel) July 13, 2015
 
— Joseph Muscat (@JosephMuscat_JM) July 13, 2015
Малко преди края на разговорите те бяха напуснати от президентката на Литва Далия Грибаускайте и от премиера на Словения Миро Церар (той предаде гласа си на холандския премиер и се прибра в Любляна, защото му предстои среща с генералния секретар на НАТО).