Майкъл Джакобидес: Структурните проблеми на Гърция няма да се решат и с Grexit
Лесно е да се каже, че гръцката криза е сблъсък между "консервативни" и "прогресивни" икономисти, както коментатори като Пол Кругман и самата СИРИЗА се опитват да я представят, пише Майкъл Джакобидес за Harvard Business Review.
Реалността обаче е много по-сложна, тъй като "съпротивата" на гръцките правителства представлява защита на интереси, които търсят облаги от държавата, смята той. Желанието за запазване на статуквото е причината за провала на споразумението между Атина и кредиторите от 2012 г., твърди авторът.
Структурни проблеми
Според Джакобидес Гърция страда от големи структурни проблеми, които изход от еврозоната не може да разреши. Историята сочи, че Гърция никога не е успявала да се възползва от краткосрочно обезценяване на валутата си, а изследване на McKinsey установи, че най-големият проблем на Гърция е липсата на инвестиции.
Напускането на еврото само ще увеличи липсата на капитали, пише той. В страна, чието производство не е ориентирано към износ, а туризмът е основен източник на валута, собствената парична единица не е решение на икономическите проблеми. Липсата на инвестиции, тежките регулации и корупцията затрудняват бизнеса. Това е и обяснението защо Гърция не може да развива икономиката си, смята Джакобидес.
Проблемът се задълбочава, тъй като много групи са мотивирани да запазят статуквото, което пречи на въвеждането на нови бизнес модели. Тези групи се ползват с огромни социални придобивки, дори и когато останалите страдат.
Правителствата на ПАСОК и "Нова демокрация" също не успяха да разрешат тези структурни проблеми, които създават свързани с правителството печеливши групи и "външни лица". Правосъдието е трудно при средна продължителност на делата по седем години, добавя той.
През последните няколко години фискалната консолидация също не успя да реши тези проблеми. Това трябваше да се случи със споразумението от 2012 г., но гръцките правителства нямаха нито възможността, нито желанието да правят реформи, пише Джакобидес.
Неизпълнени обещания
СИРИЗА се представя като защитник на социалната справедливост и националната гордост. Авторът посочва, че партията не се справя много добре със социалната справедливост, тъй като досега за борба с хуманитарната криза са отишли една 200 милиона евро; за сравнение, годишният пенсионен фонд за служителите на електрическата компания получава 600 милиона евро субсидия.
Крайнолявата партия обеща да се пребори и с "олигархията", но нищо не се случи. Интересно е също, че имаше обещание за проверки на "предприемачите", които държат ключови медии, но няколко седмици след началото на управлението на СИРИЗА, когато медиите започнаха да я подкрепят, това беше изоставено, посочва анализаторът.
Що се отнася до укриването на данъци, въпреки че има идентифицирани 450 хиляди случая, правителството не взе мерки, освен да замени съдиите с представители на профсъюзите в панелите, които разглеждат обвиненията в корупция, и да премахнат правилото, че корумпираните държавни служители не могат да останат на работа.
Според Джакобидис икономическата политика на СИРИЗА също е разочароваща, а финансовият министър Янис Варуфакис не е направил почти нищо, за да промени условията на все по-бързо свиващата се икономика.
Неумението на Гърция да оправи икономиката си е важна част от кризата, но правителството не носи цялата вина – вярно и отчасти, че дълговата криза е причинена и от европейските партньори.
"Подстрижка" на дълга
Много медии посочиха като причина за кризата прекомерното кредитиране от гръцките банки. Според автора те са били едни от най-стабилните институции в Европа преди кризата, а частният им дълг е бил наполовина по-малък от този на британските и американските банки. Държавният дълг, държан от тях, обаче се оказа прекалено тежък, пише Джакобидес и добавя, че мнозина забравят, че през 2012 г. спасителният пакет спаси Гърция от повече от 50% от дълга, държан от частни лица. През 2012 г. обаче само половината от гръцкия дълг е в частни ръце – останалият е държан от МВФ, ЕЦБ и ЕС.
Според Джакобидес вина има предишният ръководител на ЕЦБ Жан Клод-Трише, който опита да предотврати опрощаването на гръцкия дълг, държан от френски и германски банки. По тази причина, за да може да плаща тези си дългове, Атина се видя принудена да взема заеми от "тройката", вместо банките да понесат последиците от поетия риск.
В крайна сметка ЕС и данъкоплатците поеха нестабилния гръцки дълг вместо западните банки и хедж фондове. След това, когато част от дълга на страната беше опростен през 2012 г., официалният дълг към публичните институции беше изключен от това и в крайна сметка в момента гръцкият народ плаща за неспособността на правителството си през 2010 г. да преструктурира задълженията си към френски и германски банки.
Платената цена са тежките условия на новото споразумение, което изисква повишаване на данъци вместо съкращения на разходи, което според Джакобидес няма особена макроикономическа логика. Той добавя, че в средносрочен план следва да има програма за облекчаване на дълга, най-малкото понеже гърците не заслужават да плащат за спасението на големите германски и френски банки преди пет години.
Авторът добавя, че за да се решат в крайна сметка проблемите, е необходимо да се пристъпи към реформи, които нито едно гръцко правителство не е опитвало досега – трябва да се премахнат институционалните пречки пред конкуренцията и иновациите, които да станат основа за растеж и развитие. "Ако политиката бъде успешна, доверието се върне, хората започнат да инвестират, ситуацията може да се подобри; алтернативата е провалена държава", завършва Джакобидес.