Everlast: Късметлия съм, че работя това, което обичам
Бившият вокалист на House of Pain Ерик Шроди, известен като Everlast, беше за трети път в България миналия уикенд за участието си в концерт на Каваците край Созопол. От там започна и европейското му турне, а в малкото свободно време покрай посещението си отдели няколко минути за блицинтервю за "Дневник".
Какво е да си Everlast?
- Аз съм един нормален човек – имам семейство, имам деца. Просто съм късметлия, че работя това, което обичам. Дори не мога да го нарека работа, а забавление. Аз обичам да се забавлявам. Когато съм на сцената забравям всичките си проблеми.
Като споменахте децата ви, казват, че те се появяват, за да ни научат на нещо. На какво ви учат вашите деца?
- На първо място на търпение. И, разбира се, надежда. Дъщеря ми Лайла се бори с кистозна фиброза – едно коварно заболяване, което е за цял живот и което те държи в непрекъснато напрежение и страх. Това е битка на живот и смърт, а за да извървиш този път се нуждаеш от много търпение и надежда – надежда, че ще се справиш с всичко.
Бейзболистът Уайти Форд е ваш идол от дете. Взимате дори името му за свой артистичен псевдоним. Вие самият имал ли сте някога амбиции или мечти, свързани със спорта?
- Като малък съм спортувал, но никога не съм бил кой знае колко запален спортист. Голям фен съм на "Ню Йорк янкис", а Уайти е един от най-добрите играчи в историята на този отбор. Харесах името като звучене и го взех за псевдоним.
Тази година се навършват 25 години от издаването на дебютния ви албум. Ако имахте избор, щяхте ли да минете по същия път?
- Ние не избираме пътя си, той избира нас. Просто така се подреди моят живот – бях художник на графити, рапирах, после направих група с мои приятели, след това хванах китарата и така до днес. Мисля че да, бих минал по същия път отново.
Споменахте групата ви – HOP. Самостоятелното ви европейско турне започна от България, но в рамките на турнето ще имате и две дати с HOP. Бихте ли се събрал отново с групата си или пък с La Coka Nostra?
- Не. Един-два пъти в годината е достатъчно да се съберем като HOP – те са си моята група, но само за да си спомним доброто старо време. С La Coka Nostra всичко приключи. Сега съм сам.
В Созопол не изпяхте Jump Around. След толкова време обичате или мразите тази песен?
- Никога не бих я намразил, тя заема една голяма част от живота ми. И в много отношения ми помага. Понякога ми се иска да я изпея, понякога нямам желание. Рядко я изпълнявам по време на акустичните си концерти, но ако публиката не я чуе на шоу на HOP, тогава ме обявяват за задник.