На днешния ден през далечната 1514 или 1515 г. завоевателят Диего Веласкес де Куеяр основава Хавана, известна в миналото и като Сан Кристобал де ла Абана. Днес в нея живеят около 2.5 млн. души, според преброяване от 2006 г.
На днешния ден през далечната 1514 или 1515 г. завоевателят Диего Веласкес де Куеяр основава Хавана, известна в миналото и като Сан Кристобал де ла Абана. Днес в нея живеят около 2.5 млн. души, според преброяване от 2006 г.
На снимката: Металният силует на Ернесто Че Гевара на Площада на революцията в Хавана е едно от емблематичните места, заснето от всеки посетител в града.
В самото начало Хавана е била на южния бряг на острова, близо до днешния град Сурхидеро де Батабано, или на брега на река Маябеке, близо до плажа със същото име.
На снимката: Късна игра на домино в квартала.
Мястото не е случайно, тъй като тук е нещо като входна точка за Мексиканския залив, което логично превръща града в ключово пристанище. Затова и често е бил обект на пиратски атаки. Тук се търгувало със злато, сребро, вълна от алпака, подправки, какао, маниока и какво ли още не. Те пристигали първо тук, преди да бъдат изпратени за Испания. Ето защо още през 16 век градът се прочул като търговския център на Новия свят.
На снимката: Военни части в емблематичния квартал "Ведадо" през ноември 1933 г. Полицейският участък е един от първите, превзети от революционерите, борещи се срещу диктатурата на Мачадо.
През 17 век Хавана се разраства неимоверно. Това е и времето на активно строителство на сгради с различно предназначение, предимно от дърво, като се използват иберийски стилове и по малко от характерното за канадската архитектура. В средата на това столетие зараза, донесена от Колумбия, отнела живота на една трета от местното население.
На снимка: Участничка в тазгодишния карнавал в Хавана през август се готви за участие.
През този век са построени и първите три двореца. Към средата на 18 век градът вече има повече жители от Ню Йорк и Бостън. По време на така наречената Седемгодишна война той е окупиран от британците. Това дава нов тласък в развитието му като търговски център - този път наред с храните и конете започнала и търговия с роби от Африка. Те били работната ръка за плантациите със захарна тръстика. 
По силата на друг договор испанците си връщат града, като на британците е дадена Флорида. Това пък е началото на период, който превърнал Хавана в най-укрепения град. 
В началото на 19 век оживената търговия между страните от Карибския басейн и Северна Америка дава възможност на града да се превърне в най-процъфтяващия и моден за времето си. Идва времето да се прокарат железни пътища между Хавана и други градове. Така Куба става петата страна в света с такъв транспорт.
На снимката: Кубинци се възползват от обществения безжичен интернет. В цялата страна през тази година са отворени общо 35 точки на достъп, което е безпрецедентно голям достъп до интернет за кубинците. До неотдавна само елитът имаше достъп до мрежата.
През този век градът се сдобива с емблематичния театър "Такон" - един от най-луксозните в света, с Лицея за литература и изкуство и театър "Колизей".
На снимката: Рейналдо Перес почиства своята "Лада 1200", произведена през 1980 г. Съветският производител започва да изнася лади в Куба през 70-те години. Експортът обаче спира преди около десет години. Това е и една от малкото съветски следи в днешна Хавана. Със заплати от средно 20 долара на месец кубинците не могат да си позволят подобни покупки.
В средата на века стените на града са разрушени, за да може да се разшири. Висшата класа се установява да живее в квартала "Ведадо". По-късно някои мигрират към "Мирамар" и "Сибони". В края на 19 век Хавана е свидетел на последните дни от испанския колониализъм в Америка. Тогава военният кораб на САЩ "Мейн" е потопен в пристанището, което дава претекст да се превземе островът.
На снимката: Портретът на Фидел Кастро се вижда през прозорец, в който се отразяват играчи на шах в центъра на Хавана.
Така 20 век започва под окупацията на САЩ. До средата на века е и времето за нов икономически растеж на Хавана - търговията разцъфтява още повече, това е и период на бум в индустрията. Градът е наричан Париж на Карибите. Построени са красиви жилища за средната класа, луксозни хотели, казина...
На снимката: Кубинският ром е друг привлекателен артикул за гостите на страната. Напитката се произвежда в Санта Крус дел Норте от предприятие, което е джойнт венчър между правителството и френския гигант "Перно Рикар".
Това естествено привлича и видни представители на мафията, развивали се до този момент предимно в САЩ - Санто Трафикане-младши поема бизнеса с рулетки, Майър Лански, известен още като счетоводителя на мафията, се занимава с хотелиерство, Лъки Лучано ръководи казиното в хотел "Насионал". Хавана става и магнит за имигранти, привлечени от възможността да живеят на екзотично място.
На снимката: През 1958 г. в Хавана е издигнат мемориалът в чест на националния герой Хосе Марти. Съоръжението, което е високо около 109 м, се издига на Площада на революцията.
През 1958 г. 300 хил. американски туристи са посетили града. Днес все още на гражданите на САЩ е забранено да посещават Острова без важна причина за това. Най-известният американец, свързан неизменно с историята на Хавана, е Ърнест Хемингуей.
На снимката: Стикер на предното стъкло указва, че автомобилът се ползва като такси.
1959 г. и плановете на Фидел Кастро за страната слагат край на всичко това. Следва и търговско ембарго, наложено от САЩ, за премахването на което едва наскоро започнаха първите разговори. Днес Хавана се е превърнала в един разнебитен град.
На снимката: Танцьорката Карла Енрикес на 20 г. се подготвя за тазгодишния карнавал в града.
В периода 1966-1968 г. започва масова национализация. Ситуацията се влошава допълнително след падането на режима в бившия СССР и разпадането му. Така през 1991 г. се появил и виц, който илюстрирал икономическата ситуация в страната. Той гласи, че скоро след идването на Фидел Кастро на власт табелите в зоологическата градина на Хавана били със сменен текст. От "Не хранете животните" там вече пишело "Не яжте храната на животните". Има информации, че редица животни, годни за ядене, са изчезнали от въпросната зоологическа градина.
На снимката: Крайбрежният булевард "Малекон" е любимо място за разходка не само за туристите, но и за жителите на града.
След 50 години на забрани в крайна сметка Куба превръща туризма в основен източник на приходи, като привлича и чужди инвеститори, които да построят хотели. На кубинците обаче е разрешено само да работят в тях - като готвачи, градинари и шофьори. 
Липсата на храна и нормални условия за живот, изолацията и още куп обстоятелства карат непрекъснато кубинците да търсят начини да напуснат наричания от режима Остров на свободата.
На снимката: Произведеният в бившия СССР танк SAU-100, използван в миналото от кубинския лидер Фидел Кастро по време на операцията в Залива на прасетата, е публично изложен.
На снимката: Фарът на крепостта "Ел моро кабана" от колониалното минало на Хавана. 
На снимката: Момент от протест на граждани пред мисия на САЩ в Хавана срещу ареста преди 15 години на кубински шпиони. Куба настоява за освобождаването им. 
На снимката: На сухата страна на булевард "Малекон". 
На път: През 2012 г. пред мемориала на Хосе Марти беше издигнат олтар по повод посещението на папа Бенедикт в Хавана. 
На път: Както много от съществуващите изобщо частни инициативи в Куба и този производител на вино е разположил всичко в дома си. Орестес Естевес Абреу прави напитката от всякакви плодове - грозде, банани и дори зеленчуци. 
На снимката: Този вид таксита, по-характерни за други части на света, тук са плод на изобретателност. 
На снимката: Производството и износът на пури е едно от сериозните пера в приходите на Куба. 
На снимакта: И с днешна дата образите на братята Кастро гледат местните жители и туристите отвсякъде. 
На снимакат: Залез над бул. "Малекон". 
На снимката: У дома в Хавана. 
На снимката: Тоалетната хартия с отпечатан образ на Фидел Кастро може да се купи в квартала "Малката Хавана" във Флорида, докъдето стотици кубинци се опитват да доплуват с ръчно сглобени плавателни съдове. Някои успяват. 
На снимката: Продуцентът на Beatles Джордж Мартин се докосва до статуя на Джон Ленън, направена в емблематичния квартал "Ведадо". 