- В момента дочитам сборника с разкази "Вратите на съня" на Милорад Павич. Най-после открих негова книга след "Последна любов в Цариград", която да мога да прочета докрай. Тайната е в това, че чета разказите му на малки порции – не повече от два-три наведнъж. Иначе езикът на Павич е толкова наситен с чудесни, необикновени, стряскащи метафори и словесни украшения, че при задълбаване в негов роман човек се чувства сякаш е преял с баклава. Павич е нетърпимо добър писател.

За лятната отпуска малко нескромно ще препоръчам моя втори роман със заглавие "Скарида" – забавен е, лек и смешен като следобедна среща с приятели под някоя тента. Но не си взимайте само него, защото свършва бързо. Аз лично обичам и мрачни трилъри за почивката, особено тези на Ю Несбьо. Тази моя страст към тъмната страна на света по време на най-светлата част от годината може би се корени в детството, когато са ни чели страшни приказки, а ние сме изпитвали онзи гъделичкащ приятен страх, когато си на сигурно място сред хора, които те обичат.

- Когато човек пътува, има пред себе си разтворена най-интересната книга – новия свят, в който е пристигнал. Почти не чета на път из непознати места, защото не искам да пропускам и страница от онова, което е пред очите ми. Чета табели по улиците, географски карти, пейзажи, вкусове, миризми и лицата на хората. По-скоро се случва дълго след някое пътешествие една книга неочаквано да ме върне към него, както "Носорогът на Папата" на Лорънс Норфък ме върна в Рим и първите ми впечатления от този град.

- Всеки роман може да стане белег на сезона, в който си го прочел, но това се случва по-скоро пост-фактум. Не смятам, че самият сезон може да изисква конкретен роман или жанр. Но от друга страна не мога да не призная, че по време на почивка предпочитам по-развлекателни жанрове. Мисля, че трябва да спра да разсъждавам на тази тема, защото започнах да си противореча. И за да не излезе, че съм глупак, ще се погаля по брадата и ще замълча с поглед, зареян далеч отвъд морския хоризонт.