Марин Бодаков, поет: Добрата книга размесва сезоните
Лято, отпуска и най-сетне дълго, непрекъснато време за четене. В разгара на сезона "Дневник" реши да се обърне към писатели, поети, преводачи, издатели и ревностни читатели с препоръки за летни заглавия.
В анкетата се включи и Марин Бодаков - поет и журналист, редактор за литература във вестник "Култура", главен асистент във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет и една трета от издателството за детска литература "Точица", основано от съпругата му Зорница Христова. Той е автор на стихосбирките "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008), "Наивно изкуство" (2011) и "Северна тетрадка" (2014).
Какво четете в момента? Какви книги бихте препоръчали на читателите да вземат със себе си през лятната отпуска?
- Чета "Цялото време на света", нови и избрани разкази на наскоро починалия Е.Л. Доктороу. Между тях има текстове, които текат като спокойна гореща река. С тайни ями, в които да се давиш. От тези разкази може доста да се научи какво се случва със семейството днес. (Както и човек може да се докосне до сложното великолепие на българския език благодарение на изключителната преводачка Иглика Василева.)
В раницата нося и "Дни на самота" от добре укритата Елена Феранте, която ми препоръчаха да прочета след първия том на "Моята борба" от Карл Уве Кнаусгор – две книги, в чиито герои разпознавам немалко от своите ужаси. Бих препоръчал именно тези три книги за отпуската, както и "Подчинение" от Мишел Уелбек, колкото и да не са отпускарски - свободното време е и бездруго е начин да се срещнем с демоните си, които иначе пропъждаме с работохолизъм. Но за повече радост и свобода ще препоръчам и "Сватби на животни и неща" от Рая и Георги Господинови – книга, която бързо развинтва въображението.
Какво взеха със себе си децата ви?
Малката ми дъщеря взе със себе прочутата книга на Ребека Дьотреме за принцесите, но в движение мина на Буратино. А голямата носи в своя киндъл какво ли не.
Има ли книга, която сте открили ненадейно по време на пътешествие и се е превърнала в спомен от него?
- Извън София стръвно обикалям всички книжарници по пътя си - в търсене на пропуснати заради странното разпространение у нас издания. Или книги на малки издателства. Така в търновска книжарница бях попаднал на романа "Аустерлиц" от В.Г. Зебалд, сбутан между други на рафта. Изобщо не подозирах, че го има на български. Но този роман така и не се състоя у нас, за съжаление.
Има ли според вас такова нещо като "сезонна" литература - лятна или зимна, книги за море, планина, пътешествия? Ако да, какво я отличава?
- Много хубаво и на този въпрос е отговорил Ролан Барт в есето си "Писателят на почивка", но нека пробвам и аз. Приятно е през август да чета книги, без постоянно да мисля какво точно ще напиша за тях в колонката си. Изобщо ваканцията е време за отложени книги, за по-ритуализирано четене.
Иначе съм съблазнен да говоря за северни и за южни книги, като северните, разбира се, съдържат къси стихотворения, а южните – разточителни романи… Добрата книга трае повече от един сезон, нещо повече, тя размесва сезоните. И не я забравяш на седалката, когато пътуваш към себе си. Или каквото е останало от теб.