Четири държави, търсещи подкрепа за продължение на проекта, известен като "Турски поток", се подготвят през септември за подписване на политическа декларация. С нея министрите на външните раобти на Гърция, Македония, Сърбия и Унгария ще дадат и одобрение за започване на технико-икономическо обосноваване на газопровода с кодово наименование Tesla.

Новината разпространи московският в."Ведомости", позоваващ се на представител на унгарската газова окмпания FGSZ. Тя ще отговаря за унгарския участък до границата с Австрия. Изглежда, целта е тръбата да достигне до газоразпределителния център в Баумгартен, но австрийската OMV, която по принцип участва в подобни проекти, засега заявява, че не участва в обсъждането на Tesla.

Първото заседание на работната група по този проект се е състояло на 25 юни, след което е изпратено писмо до Европейската мрежа на системните оператори (ENTSOG). С него се иска одобряване за Tesla на статут на обект от особен обществен интерес, благодарение на който ще може да се кандидатства за съфинансиране от фондовете на ЕС. Без подобна помощ едва ли ще се съберат достатъчно средства са инвестиране в дългия до 1400 км газопровод, казва източник на "Ведомости".

Пред проекта има и други неизвестни. Окончателното инвестиционно решение е планирано за първото тримесечие на 2016г., а строителството – да започне една година по-късно. Първоначалната информация е, че той трябва да заработи през 2019г., да струва 4-5 млрд. евро и да има капацитет от 27 млрд. куб. м годишно. Не е известно как тази сума се вписва в твърденията за 2 млрд. евро разходи само за гръцкия участък.

Това е доста по-малко от 42 млрд. куб. м - планираният капацитет на гръцкото продължение на "Турски поток". Преговорите с Москва буксуват и според съобщение на в."Сабах" от сряда енергийнитя министър Танер Йълдъз е изпратил на руснаците своята версия на двустранно споразумение. Никой не очаква резултат преди формирането в Анкара на ново правителство, а страната тепърва се отправя към предсрочни парламентарни избори в края на ноември.

От споменатите 42 млрд. куб. м гориво годишно на гръцката тръба може да бъде направено отклонение през Адриатическо море към Италия с капацитет 15 млрд. куб.м. Както ръководителят на "Газпром" Алексей Милер, така и източник на "Ведомости", близък до гръцката страна в преговорите, казват, че Атина се интересува от италианско отклонение. Цената от 4-5 млрд. евро за Tesla не предвижда разходите за тръбата към Италия.

Представител на унгарското външно министерство казва още, че проектът може да приема газ и от TANAP, доставящ суровина от Азербайджан. В TANAP обаче не е предвидено пренасяне по все още теоретичния газопровод Tesla, а газ от находища в Ирак или Иран може да се появи след около десетилетие.

Това означава, че без "Турски поток" няма да има и Tesla, но на руснаците може да не допадне идеята проектът да работи и в реверсивен режим.

 

Друг проблем за четирите държави е конкурентният проект Eastring, минаващ през България и Румъния. Словашкият премиер Роберт Фицо агитира през юни за включването на този газопровод към "Турски поток". Словакът и зам.-председателят на Европейската комисия с ресор енергиен съюз Марош Шефчович се застъпва за съхраняването на транзита през Украйна, но ако руснаците въпреки всичко решат да не продължават снабдяването на Европа през украинската мрежа, той ще подкрепи Eastring, защото така ще съхрани словашкия транзит.

Засега тези събития не се коментират от "Газпром", енергийните компании на четирите страни от Tesla или Европейската комисия. Поредният списък с обществено значими проекти на ЕС се очаква през есента. През септември на преговорите между Москва и Брюксел почти сигурно щесе обсъждат варианти за продължаване на "Турски поток", каза още през юли енергийният министър Александър Новак. Но тогава той уточни, че от Европейската комисия не са постъпвали никакви официални предложения.