София безспорно е административният и деловият център на държавата, но отдавна е културна провинция. И тук не говорим просто за наличието на културни институции и музеи - несъмнено те са много, а за цялостния облик на столицата.

 

на постоянно ремонтирания и вечно неподдържан център, на смърдящия подлез на Централна гара и на изоставените на произвола на времето крайни квартали - мръсни, неугледни в стил попфолк, с глутници скитащи кучета, с кратери по улиците и с лепкавата кал от липсващи тротоари...

 

Самият факт, че Студентският град вече не е град на студентите, а на чалга клубовете, казината и fast food веригите, е напълно достатъчен. Неслучайно там дори има улица, известна като "Манджа стрийт"... Звучи шик и доста културно, не ли?

Г-жо Фандъкова, г-н Борисов, г-н Диков,

Далеч сме от мисълта, че само вие сте отговорни за това състояние на столицата, макар да имате не малка вина за него с действията и бездействията си от поне 10 години насам. Знаем отдавна програмата наизуст - Софиянски е виновен, Станишев е виновен, Вълка е виновен... Всички са виновни.

 

Г-н Рашидов,

вие пък сте толкова омагьосан от този "Български Лувър", или "Квадрат 500", че вече дори не знаем колко пари са изсипани за това чудо на чудесата. От 28 млн. лева, предвидени първоначално за проекта, цената вече надхвърля 50 млн. лева, според признания на колегата ви Петър Стоянович. Нищо работа, когато става въпрос за един Лувър. Стига да имате идея с какво да го пълните. А май нямате...

Уважаема г-жо Фандъкова,

Уважаеми г-да Борисов, Рашидов и Диков,

Не мислете, че сме поредните хейтъри и критикари, които само гледат да се заяждат с вас и да подценяват безспорните ви постижения. Напротив, знаем за какво говорим. И искаме да ви помогнем да станете още по-добри управленци. От което бихме спечелили както ние - гражданите, така и София.

тя трябва да предложи нещо по-различно от Лувър, от НДК или от руините на Улпия Сердика. Нещо, което както да привлича масовия (но и платежоспособен) турист в нея, така и да се превърне в запазена марка на града.

 

Смятаме, че на София й липсва район, в който да се усеща живата култура и атмосферата на града, район с автентична архитектура и в същото време - с усещане за модерност. Сградите в т.нар. Стара София, известни с влиянието на виенския барок и на сецесиона, си отиват една след друга, въпреки че повечето от тях са със статут на паметници на културата. Изместват ги стъклото и бетонът, а те няма как да привлекат вниманието на един турист.

 

Безсилието на общината и държавата да защитят архитектурното и културно-историческото наследство на столицата ни е добре известно от години. Не можем обаче да се примирим с факта, че безвъзвратно си отива една наглед ненужна сграда като някогашната Захарна фабрика. Сграда, построена преди 117 години от белгийската компания Solvay и която е била за времето си най-голямото промишлено предприятие у нас - символ на стремежа на младата българска държава да навакса останалата част от Европа в индустриалното си развитие. 

От 70-те години насам Захарната фабрика също е със статут на паметник на културата от национално значение, но в последния четвърт век демокрация се руши пред безучастния поглед на управниците и на собствениците й. Всички си прехвърлят отговорността за нея като горещ картоф и никой не взема мерки да спре разрухата. През 2009 г. дори се стигна до фатален инцидент, при който двама души загинаха, опитвайки се да откраднат носещи метални колони

 

За тези 25 години собствеността на сградата се сменя няколко пъти, водиха се дела за части от нея, но

Защо? Може би защото за 25 години либерална демокрация съзнанието ни толкова се е изкривило, че възприемаме всичко, което може да бъде общинска или държавна собственост като нещо нередно и абсурдно. И смятаме, че подобна собственост несъмнено трябва да е в частни ръце. Горчивият опит с имотите, включени в активите на общинското дружество "Софийски имоти", ни е показал нееднократно, че това е точно така.

 

Боим се, че по-голямата част от фабриката вече е в такова състояние, че просто трябва да бъде съборена и построена наново в автентичния й вид. Но за целта първо трябва да бъде изяснен статутът й и фактическата й собственост.

Необходимо е да се приемат и спешни законови промени, които да улеснят придобиването й от общината. Те биха помогнали не само в конкретния случай със Захарна фабрика, но и с много други рушащи се сгради - паметници на културата.

 

За какво би могла да служи сградата на някогашната Захарна фабрика? Смятаме, че тя е липсващото парче от пъзела в културния живот на столицата.

 

Първо, тя е почти в центъра на София, с отлични транспортни връзки и дори с железопътна гара на метри от нея. Виждаме я с модерна трамвайна линия, водеща до нея, с обновена жп гара, целия район около Захарна фабрика го виждаме облагороден и с европейски вид. Защото дори и наглед грозните огромни жилищни блокове в близост до нея могат да имат добър вид и да допълват атмосферата.

 

Второ, виждаме Захарна фабрика като културен център за модерни градски изкуства - с множество ателиета, изложбени и концертни зали, с помещения за танцови групи по модерен балет, както и с голям рок и джаз клуб. Между сградите на центъра "Захарна фабрика" улиците са с паваж и с осветителни стълбове в стил от края на XIX век. Виждаме я като място, което да бъде посещавано не само от много жители на столицата, но и от много туристи. В него те ще могат да си купят картини и други произведения на изящното изкуство директно от авторите им, ще могат да видят на живо много български и чуждестранни музикални групи. Поне два пъти в годината ще се организират рок и джаз фестивали, на които ще идват хиляди хора от Балканския полуостров и от цяла Европа. Защото София не е просто нашата столица, тя е в самия географски център на Балканите.

 

И трето, виждаме я като място без какъвто и да е повей от познатия ни балкански сергиен кич. И без попфолк и чалга. Чалгата да си я слушат в Студентския град, който, както вече казахме, отдавна не е град на студентите.

Подобни места - бивши индустриални зони и запуснати райони, има в много европейски столици. Днес те са обновени, но запазили своята автентичност и са черешката на тортата в културния им живот, привличайки тълпи от туристи. Такива са модерните urban тенденции от 90-те години насам. Причината е както в деиндустриализацията на много от големите градове в Европа, така и в модерните течения в музиката и в другите видове изкуства. Тази революция започна от възхода на електронната музика, защото първите големи партита през 90-те се организираха точно в изоставени индустриални сгради.

 

Доказано е, че след реконструкция много сгради на

Те са сред най-добре котиращите се на пазара на недвижими имоти в Европа.

 

Емблематичен е примерът с Рига и въобще не е случайно, че латвийската столица бе избрана за Европейска столица на културата за 2014 г. Управниците там много отдавна са разбрали, че това, което може да привлече много туристи в Рига не е само излъсканият средновековен център на града, но и бившите индустриални зони. Така например една стъкларска фабрика, построена през 1911 г., днес е разкошно съоръжение за музикални концерти и други културни прояви, носещо името Dream Factory. Целият индустриално-пристанищен комплекс на града днес има тотално различен вид - някогашните грозни и полуразрушени заводи сега приютяват шопинг центрове, музеи и галерии.

 

Подобен е опитът и в други големи градове на Европа, като Лондон, Берлин, Хамбург, Будапеща, Прага...

Г-жо Фандъкова,

Г-да Борисов, Рашидов и Диков,

Смятаме, че е крайно време София да бъде поставена на европейската културна карта именно с място като някогашната Захарна фабрика. Както преди 117 години тя е била символ на индустриалното развитие на младата българска държава, така днес тя може да е символ на културното й израстване.

София се нуждае от своята Захарна фабрика повече от всякога.