"НеБългарите", които обикнаха България и я избраха за свой дом
Можеш ли да опишеш България с три думи?
Ще повторя думите на бившия пакистански премиер Беназир Бхуто: "България е рай на земята." Красива страна, хубави хора, в центъра на столицата се намират синагога, джамия и църкви. Това е красотата на България – че има мир, че никой не пречи на другия. Говоря за обикновените хора, като народ. Другото е природата – Господ е дал на България хубава природа и се дразня, като видя как я замърсяваме. Като пътувам в Родопите, понякога спирам колата, гледам и си казвам: "Ето така ще бъде, ако някога отида в рая."
Това е отговорът на 40-годишният Саиф-ур Рехман от Пакистан. Той живее в България от 20 години и планира да остане тук. Има щастлив живот, много български приятели и обича българските традиции като именните дни, които винаги са добър повод за гости. Той е треньор по крикет, собственик на ресторант.
За Саиф-ур и още 29 имигранти в България разказва проектът "НеБългарите" на Фондация Free Speech International в партньорство с "Мулти култи колектив", който е осъществен в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Целта му е да разчупи клишетата и да адресира проблема за езика на омразата, който се възроди покрай бежанската вълна в последните две години. Освен със сайта с портретите и историите на георите-небългари, проектът беше представен и като изложба в Бургас и Пловдив през лятото, а през октомври идва и в София.
| По данни на Евростат през 2013 г. в България са живеели около 42 000 чужденци, или 0,6% от населението. Около 11 000 са от Европейския съюз, останалите са от всички други страни в света. Много от тях са добре интегрирани в обществото – имат професии, занимават се с бизнес, преподават или се учат. Немалка част са тук предимно по време на туристическия сезон – те са се възползвали от неотдавнашния бум в пазара на недвижими имоти и са купили "втори дом" за себе си и за семействата си. Много чужди граждани са в България по лични причини – последвали са своите български съпрузи или съпруги, за да създадат семейство. През 2014 г. около 11 000 души са потърсили закрила в България, като повече от половината са получили бежански или хуманитарен статут от Държавната агенция за бежанците. |
"Искаме да живеем тук. Защото обичаме България и искаме достоен живот. Аз обичам да уча история и биология, всичките предмети обичам, понякога мисля да стана лекар, но повече искам да стана археолог.", казва Хадиджа.
Източник: Проектът "НеБългарите"
Всеки от героите на "НеБългарите" позира за портрет с нещо характерно българско - носия, роза, гъдулка. Отговаря и на кратка анкета: "България изненада ли те с нещо?", "Има ли нещо типично българско", "Опиши България с три думи" и др. Фотографът на проекта е Антони Георгиев, главният редактор на Vagabond, което е единственото българско списание на английски език в България, а интервютата е взела Димана Трънкова - главен редактор на списанието за пътешествия из Гърция - Go Greece! и един от дългогодишните автори на Vagabond.
"Речта на омразата и изключването на "другия", на "различния" са част от риториката на псевдопатриотизма. Напоследък някои много обичат да лепят етикети, но етикетите никога не могат да опишат или обяснят сложни обществени процеси като например имиграцията (и емиграцията). Тъй както българите напускат България по различни причини, така и чужденци идват да живеят тук също по различни причини. Тъй както българите не искат техните деца, роднини и приятели да бъдат дискриминирани в Западна Европа, така и чужденците в България се надяват на същото. С "НеБългарите" се опитваме да разкажем с езика на фотографията сложните истории на някои от хората, дошли тук. Всички те са различни, нито една не подлежи на етикетиране", разказва за проекта Антони Георгиев пред "Дневник".
По думите му подготовката и продукцията продължили около година. "Мулти култи колектив" са извършили по-голямата част от организационната работа, а творчеството било оставено на екипа на Vagabond.
Източник: Проектът "НеБългарите"
Като главен редактор на българското списание на английски език, според Георгиев пред "европейските граждани на България, които знаят езици, пътували са, учили са някъде в чужбина, чели са книги и имат широк поглед върху света", не стои въпроса дали страната ни е станала по-космополитна. Митът за еднонационалността на България пък ще се поддържа "докато има безскрупулни политици, подкрепяни от шарлатани, които правят политически капитал от най-низки инстинкти, и медии, които затвърждават клишета и стереотипи вместо да се опитат да ги анализират".
Описва България с думите чиста, тъжна и борбена. Тъжна, защото "Мисля, че хората може да се усмихват повече. Имат безценни неща тук, но не ги оценяват. При нас, в Никарагуа, държавата е много бедна, но хората знаят, че нищо не могат да променят, и гледат да се радват на живота."
Източник: Проектът "НеБългарите"
Впечатление в отговорите на "небългарите" прави, че говорят за България с много любов, но когато трябва да посочат типична българска черта, почти винаги е нещо негативно. "Нито един от участващите в проекта "НеБългарите" не назова като характерно българско качество онези "характерни" български качества, които българите не пропускаме да изтъкнем пред света - трудолюбие, чистота…", отбелязва и Антони Георгиев. " И мен ако ме питат - и аз няма да изтъкна като повод за "национална гордост" някоя покъртителна съвременна скулптура със святкащи очи или пък "откриването" на "чудотворна" вода, в която да се изкъпе министър-председателят.", допълва хапливо той.