По една или друга причина до момента не бях карал "Хонда Сивик". Всъщност за немалко купувачи този претендент в Голф-сегмента като че ли не съществува. А новото, вече десето поколение има какво да предложи.
По една или друга причина, до момента не бях карал "Хонда Сивик". Всъщност за не малко купувачи, този претендент в Голф-сегмента, като че ли не същестувава. А новото, вече десето поколение има какво да предложи. Автомобилът определено изпъква на фона на конкурентите по отношение на външния вид. Оформлението на интериора също е доста различно. Заобиколен от няколко дисплея и аналоговите оборотомер, показател за нивото на горивото и датчик за температурата на охладителната течност, на шофьорското място се чувствах като в информационен пашкул. Изнасянето на дигиталния километраж в горната част на таблото напрактика почти замества скъпото решение хед-ъп дисплей, като скоростта постоянно е под контрол. На екранчето в дясно от него пък може да се изведе различна информация от бордовия компютър. Мултимедийната система Honda Connect работи под Android и управлението и е максимално близко до това на смартфоните. 7-инчовият сензорен екран дава ясна картина. Багажникът е с минимален обем 477 литра и е сред най-големите в сегмента. При сгъването на облегалките на задните седалки се получава равен под, което се предлага от много модели. Възможността долната им част да се сгъне, като в киносалоните, обаче се предлага само от "Сивик". Всеки, който е опитвал да превози висок предмет, който не трябва да ляга, ще се сети, колко удобно е това решение. Багажникът има подвижно дъно, като под капака има място за съхранение на нужни, но не и използвани всеки ден части от екипировката на колата. На задните седалки е достатъчно широко, не липсва и удобен подлакътник, с поставки за чаши. Хонда Сивик се предлага с два бензинови и един дизелов мотор. Тестовата кола разчиташе на 1.8-литровия със 141 конски сили, съчетан с шестепенна механична скоростна кутия. Така екипиран, автомобилът се ускорява до 100 км/ч за 9.4 секунди. Максималната скорост е 215 км/ч. Ръчната трансмисия превключва прецизно, а сигнализация на приборното табло дава знак, когато трябва да се мине една предавка нагоре или надолу. Следвайки нейните препоръки, ощи при 60 км/ч вече бях изредил и шестте скорости. Моторът пасва напълно на семейният автомобил. При разход от 6.2 л/100 км по книжка, в рамките на теста той показа разход от 7 на сто. Справка в по-старите показания сочеше 8.0, при изминати 3517 км, 8.2 при навъртени 2311 и 7.7 при 430 километра. Десетото поколение на "Хонда Сивис" използва нова платформа с по-дълга колесна база. Това, заедно с новото окачване, е подобрило комфорта на возене. Всъщност, малко са колите в сегмента, които толкова "гладко" минават през дребните неравности. Ако обаче за вас динамичното каране е по-важно, то наклонът на каросерията в завой, едва ли ще ви допадне. Недостатъчната странична опора на седалките, също не стимулира подобно шофиране. Иначе "Сивик" следва много послушно зададената с волана траектория, като заслугата за това е и на новата система Agile Handling Assist. Тя работи чрез дискретно прилагане на спирачно усилие върху вътрешните на завоя колела. Воланът на "Хонда Сивик" е сравнително лек, но достатъчно информативен. Към работата на спирачките нямам никакви забележки. Новите асистиращи системи са обединени под името Honda Sensing. Сред тях са сигнализация за бързо приближаване към предното превозно средство, дразнещо чувствителна между другото, като пищи за щяло и нещяло и предупреждение за автомобил в мъртвата зона на огледалата. Алармиране за напускане на избраната лента за движение, също е полезна, но решението сигналът да минава през високоговорителите, като заглушава радиото не ми допадна. Както и до сега "Хонда Сивик" е сред най-скъпите модели в сегмента, но пък често предлага най-богатото оборудване. Най-достъпната модификация е с цена 33 990 лева с ДДС. Това е с 9000 лева повече от най-достъпния представител в Голф-сегмента. Автомобил с всички нужни екстри, като тестовия, струва около 45 000 лева.