Депутатите отхвърлиха окончателно предложението за задължително изучаване на майчин език
Българският език остава единственият задължителен в училищата, освен в тези за интензивно изучаване на чужд език или работещи по стандарти на друга държава членка на ЕС. Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния си език при условията на Закона за предучилищното и училищното образование и под контрола на държавата.
Това решиха депутатите днес, като отхвърлиха предложението на Лютви Местан и група депутати от ДПС майчиният език да бъде задължителен за децата от малцинства с поне 4 часа седмично.
"Изучаването и използването на българския език в системата на предучилищното и училищното образование е право и задължение на всеки български гражданин.", пише още в новия чл. 13.
"Не може да се говори в съвременен законопроект, че българските граждани нямат право на идентичност - да изучават майчин език", заяви защита на предложението на ДПС народният представител Мариана Георгиева. В реплика народният от БСП Стоян Мирчев обясни, че и в сегашния закон, и в предложенията е записано, че това е свободноизбираем предмет. Той поясни, че всеки у нас има право да изучава майчин език и никой не може да го отнема. "Задължителното записване дава основание за политически натиск. Всеки човек трябва да има право на избор, а това става чрез свободноизбираемите предмети", добави той.
Изцяло новият образователен закон се гледа на второ четене в пленарната зала от сряда. В първия ден депутатите спориха за наименуванието на закона, като от Патриотичния фронт и БСП настояваха името да остане Закон за народната просвета. В четвъртък отново след спорове позволиха държавната субсидия за частни детски градини и училища. Гласуването на закона ще продължи и следващата седмица.