Газовите доставки за Западна Европа зависят от съмнителни посредници, които контролират търговията на синьо гориво между Русия, Украйна и Туркменистан, и преноса към ЕС, се посочва в доклад на британската неправителствена "Глобал уитнес". Началото на корупционната схема поставя бившият президент на Украйна Леонид Кучма. Неговият наследник Виктор Юшченко дойде на власт с послание за справяне с корупцията, но безпокойство буди присъствието на някои спорни личности в редиците на оранжевата революция.

"Липсата на прозрачност прави невъзможно потребителите от Западна Европа, Туркменистан и Украйна да знаят кой контролира доставките и къде отиват печалбите", заяви Том Майн от "Глобал уитнес". Половината от новосъздаденото дружество за доставка на газ за Киев "Росукренерго" се държи от същите хора, които чрез "Юралтрансгаз" (ETG) са доставяли синьо гориво през 2002-2003 г. Двете компании имат много общи неща, се посочва в разследването на "Глобал уитнес". Формалният притежател на 50% от акциите на скандалното дружество е "Центрагаз холдинг" (CentraGas Holding).

Но разследване на британската неправителствена организация посочва, че близките до президента на Украйна Виктор Юшченко бизнесмени Дмитрий (Дмитро) Фирташ и Иван Фурсин притежават половината от "Росукренерго". Те стоят зад 50-те процента дял, а "Райфайзен инвестмънт" само ги представлява. Дмитрий Фирташ притежава 90% от дела, а Иван Фурсин - 10%. Фирташ е смятан за близък приятел на издирвания от ФБР Семьон Могилевич. Връзките са им скрепени и с общи бизнес интереси. Фирташ е представител на фирмата на Могилевич "Хайрок холдингс" (Highrock Holdings Ltd) за Унгария.

Поради тази причина той живее повече в Будапеща, отколкото в Киев. В Украйна Дмитрий Фирташ е собственик на футболния клуб "Арсенал Киев" и баскетболния "Киев". Освен тях контролира и телевизионните канали К1 и К2. Същевременно е представител за Средна Азия на компанията "Юралтрансгаз" (Eural Trans Gas), която до миналата година доставяше газа за Украйна. Фирташ отговаря пряко за договорите на компанията в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.

Бизнесменът се ползва с най-висока политическа поддръжка. Той си я гарантира, след като плати 270 000 долара за чартъра от Америка, за да могат роднините на президента Юшченко да присъстват на церемонията по встъпването му в длъжност след победата на оранжевата революция. Освен това през октомври миналата година скандалният бизнесмен присъства на обяда, даден от британската кралица Елизабет по случай връчването на награда на президента Виктор Юшченко за приноса му за развитие на международните отношения. Фирташ присъства не като член на украинската президентска организация, а от името на британската компания JKX Oil and Gas. Иван Фурсин пък е собственик на одеската Мисто банка, която е основен акционер в Одеската киностудия. Той беше в основата на първия разкол в редиците на оранжевите заради нарасналите апетити за приватизиране на стратегически компании.

на съмнителните схеми в доставките на синьо гориво. "Глобал уитнес" посочва, че през есента на 2004 г., месеци преди президентските избори (на които Кучма не се състезава), следователят от киевския отдел на Главна прокуратура Олексий Донский е уволнен заради участието си в разследване относно измама за милиони долари и пране на пари. В хода му било установено, че средствата са използвани за финансиране на предишната предизборна кампания на Кучма. Олексий Донский дори изнесъл за западната преса данни, разкриващи, че главната прокуратура на Украйна има доказателства, които свързват убийството на журналиста Георгий Гонгадзе през 2000 г. с администрацията на Кучма. Според тях тайната полиция в Украйна следяла журналиста, пишещ статии за корупцията в правителството, и не е изключено тя да е замесена в изчезването му.

Олексий Донский през 2000 г. разследвал информацията, че украинската държавна петролна компания "Нафтогаз" незаконно е източила около $35 млн. Това било едно от многото обвинения към дружеството, чийто директор Ихор Бакай дължи поста си на Кучма. През 1999 г. посолството на САЩ му отказва виза заради съмнения за пране на пари и връзки с организираната престъпност. Бакай е заподозрян в незаконно натрупване на милиони долари от кражбата на руски газ, преминаващ транзитно през страната, или от продажбата на руски газ, плащан от украинския бюджет. Донский твърди, че е проследил плащанията от "Нафтогаз" към сметки в САЩ, Белгия, Латвия и Израел, и открил мрежа за тайни преводи и пране на пари, поддържана от украински чиновници.

Парите от почти всички съмнителни сделки на Кучма били изпращани в чужди сметки през украинската банка Укргазбанк от името на компании, регистрирани на името на лица, чиито паспорти били откраднати или които са бездомни. Капитанът наредил обиск на централата на банката и открил доказателства за три чужди банкови сметки, участващи в източването на средства от Бакай. През миналата година срещу него бяха възбудени 15 дела от украинската прокуратура, сред които и за отклоняване на 156 млн. долара. Според Донский повечето пари отишли за предизборната кампания на Кучма през 1999 г. Следователят продължил работата си, въпреки че бил предупреден да остави случая. Скоро след това бил уволнен.

Въпреки това той предал събраната документация на парламентарната комисия за борба с корупцията. След оттеглянето на Бакай през 2000 г. начело на "Нефтогаз" за три месеца застава Игор Диденко. Той беше арестуван в Германия през 2001 г. за злоупотреби с компенсациите за нацистките концентрационни лагери на стойност 38 млн. долара.

През 2004 г. бившият украински премиер Павло Лазаренко беше осъден в САЩ по обвинения, че е използвал служебното си положение за лично облагодетелстване и е изпрал милиони долари в калифорнийски банки. Така той стана първият европейски политик, съден в САЩ, след панамския президент Мануел Нориега през 1992 г. Лазаренко, премиер на Украйна през 1996-1997 г., беше признат за виновен по всички 29 обвинения, включващи конспирация за изпиране на пари, пране на пари, измама и пренасяне на крадена собственост. По същото време Швейцария предаде на Украйна милиони долари, конфискувани от бившия украински премиер Павло Лазаренко, осъден от швейцарски съд за пране на пари. Женевската прокуратура иззе 6.6 млн. долара от сметка на негово име в швейцарка банка.

"Нефтогаз" - Украйна, е една от най-големите компании в страната. Оборотът на дружеството, което все още е държавно, е за над 3.63 млрд. евро. За съжаление компанията наследява схема, създадена в края на ХХ в. След като през 1996 г. Павло Лазаренко става премиер, "Единни енергийни системи на Украйна" (ЕЭСУ), ръководени от Юлия Тимошенко, придобива монопол в доставката на газ за Украйна. Положението се запазва само две години. През 1998 г. Леонид Кучма натоварва държавната "Нефтогаз" с монополното положение на доставките на синьо гориво за страната.

Украинските власти вече са започнали разследване на няколко сделки на дружеството. Компанията има дългосрочни отношения с "Газпром", като дължи на руския гигант 1.62 млрд. долара. През 2002 г. двете предприятия сключиха договор за управление и разширение на газопреносната система на Украйна. Проектът обаче беше оспорен от украински опозиционни депутати с аргумента, че не е достатъчно прозрачен и най-вероятно е неизгоден за страната. Сред сделките на "Нефтогаз", които се разследват от украинските власти, е и договор със свързаната с "Газпром" "Итера". След договор между двете компании за износ на природен газ на стойност 400 млн. долара в периода 2000 - 2002 г. петима членове на ръководния екип на "Нефтогаз" са отклонили 5 млн. долара към свои сметки в литовска банка.

По това време в ръководството на компанията са били Игор Бакай и Васил Горбал, които се считат за близки на президента Кучма. Самият Бакай се спасява през 2004 в Русия от съдебно преследване в Украйна, получавайки гражданство от руския президент Владимир Путин. Други от политиците, издигнали се при президента Кучма и по-късно скарали се с него, преминаха на страната на Юшченко. В този списък изплува името на Юлия Тимошенко, която заедно със съдения в САЩ бивш премиер Павел Лазаренко направи милиони от украинската енергетика, както и на Давид Жвания, управляващ атомната енергетика, и на банкера Леонид Черновецкий.

"Нефтогаз" е разследвана и за данъчни измами на стойност 121 млн. евро в периода 1997 - 2000 г. Ротацията на топ мениджъри начело на газовата индустрия на Украйна показва, че мирисът на газ е привлекателен за организираната престъпност и за съмнителни бизнесмени. Печалбите от комисиони, транзитни такси и продажби на синьо гориво са привлекателни, защото са гарантирани от правителствени договори. Руският природен газ осигурява 20-25% от общото европейско потребление на това гориво. Сред най-големите вносители на руски газ в Европа са Германия с 31.4 млрд. куб. метра за 2000 г., Италия - с 21.8 млрд. куб. метра, Франция - с 12.9 млрд. куб. метра, и Турция - с 10.2 млрд. куб. метра. Най-големият потребител в рамките на бившия Съветски съюз за 2000 г. е Украйна, която е внесла 27.2 млрд. кубически метра природен газ, следвана от Беларус - с 10.8 млрд. куб.м, и Молдова - с 1.8 млрд. куб.м. През 2001 г. "Газпром" претендираше за откраднати от Киев около 8.6 млрд. куб. метра газ. Въпросът тогава беше разрешен с извънсъдебно споразумение.