- Постигна едно качествено здравеопазване, което за мен е най-важното – такова каквото исках българката да получи, когато създавахме болницата. 

Оказа се, че големият проблем на подобно начинание не е техниката или материалната база, а колектива и кадрите в здравеопазването. Има голям дефицит на специалисти. Не само това – но и стиковането на тези кадри. В колективните спортове има много отбори, които са изградени от легенди, но не играят добре заедно – само да вземеш много добри изпълнители изобщо не е гаранция. Трябва да имаш колектив, отбор, който да мисли в една посока и в него хората да се коригират и допълват един друг. Аз не си представях, че това е толкова трудно да се създаде. Това беше, което ме изненада в цялата работа.

- Няма да отговоря на тези въпроси. Знам, че процентът е голям, но не съм се интересувал. Също както много често ме питат колко бебета имам в кариерата си до момента – нямам представа. За мен всеки случай е индивидуален. Мога с подробности да ви разкажа за съдбата на всички по-страшни случаи – страшни от гледна точка, че дълго време сме се борили.  

Целта не е бройката, а крайният ефект. Всъщност целта на болницата беше точно това, защото и преди да я има, в клиниката вършехме добра работа за ин витро. Обаче процесът не свършва със забременяването на жената. Тя трябва да бъде наблюдавана, гледана, обгрижвана, да роди в едни оптимални условия и след това да си отиде щастлива вкъщи заедно с бебето.  

- Явно е, че ние ги усещаме нещата, борейки се с проблемното забременяване, защото с тази кампания изпреварихме ООН. ООН ни обяви за най-бързо загиващата нация – оглавихме поне в едно нещо класирането. "Майка навреме" се появи няколко месеца преди тази класация просто защото ние решихме, че трябва да обърнем сериозно внимание на жените за това, че те трябва да станат майки, че тяхното време е лимитирано и че те ще живеят в годините на менопауза и бездетие много по-дълго, отколкото в годините, в които могат да имат деца. Те трябва да са наясно с това.  

Кампанията е един проект, който подпомага жените, забързани в своето ежедневие, да не губят целта си. А основната цел е в това да продължиш живота, защото уникалността на жената е в това, че тя се явява линията, която продължава историята на човечеството. Всичко друго може да се направи от останалите, но уникалността на това да създадеш едно дете – никой не може да те замести в него.

- Мога да го кажа с едно изречение: Създаваме малко щастливи майки. Това е причината. Хората, докато решат да имат деца, се оказва, че вече не могат. А през това време пък тези, които имат, мислят как да ги гледат тези деца и не мислят да имат повече от едно. И в крайна сметка, ако в една нация всяко семейство създава само по едно дете, то тя се топи наполовина от едно поколение на следващо. Като сложите и бездетните двойки, броят намалява още повече. Следващите поколения, като решат и те да имат само по едно дете... Ясно се вижда защо така бързо се свиваме.

Заедно с това продължителността на живота в България е доста сериозна, макар и по-ниска от средната за ЕС – 74 години. Ние се топим бързо, създаваме малко млади хора, а имаме много възрастни и в един момент те ще имат пик, но кой ще ги храни и гледа?

Аз не съм политик и тези работи са ми далечни като решения. Не мога да ви кажа защо е така, но мога да ви кажа как е. А как да бъде решен този въпрос – Бога ми, никой не може да каже. Ние се занимаваме с това да кажем на жените, че те трябва да стават майки, и че ако не могат да го направят сега, те могат да съхранят фертилитета си, така че да го направят след известно време. Безценно е това, което те носят в яйчниците си, и това, което са им оставили техните баби и майки, и те трябва да го предадат на своите дъщери, защото иначе веригата се прекъсва. Ако не го сторят навреме, цялата история свършва дотук. Т.е. ние казваме на всяка жена, че тя трябва да е тире, а не точка в историята.

- Не бих казал, че е така. Това се променя благодарение на подкрепата от държавата, която имаме. Вече много хора търсят решение, знаейки, че са подкрепени. Това е благодарение на пациентските организации, на фондация "Искам бебе" и другите, на програмите на общините и на Центъра за асистирана репродукция. Към този проблем обществото ни е вече доста по-отворено, разбрало го е и се обръща към него като към нещо нормално, като към нещо, което съзнава, че не е срамно, и с което може да се бори.

В същото време може би трябва да се създават повече условия за хората, когато достигнат до целта си – едно бебе – да имат стимул да продължат нататък. За съжаление възможностите – финансови, материални, трудови – идват години по-късно, когато бебето е пораснало и хората започват да се питат защо да нямаме второ дете. Тогава обаче вече се оказва, че са във финалните моменти на фертилитета си и че забременяването може да е проблем.

Нашата работа е първо да им казваме докога могат да имат деца и да им дадем решение как биха могли да запазят възможността за бъдещ момент – в случая със замразяването на яйцеклетки, но това не е единственото. Могат да се замразяват и ембриони, и сперматозоиди. Мъжете си мислят, че са вечни със своята спермограма, обаче се оказва, че само за три години мъжът може да претърпи такъв срив, че да стигне до положение дори с ин витро да не може да му се помогне. А, разбира се, и мъжът е необходим, за да има една майка навреме.

- Да, но повече към онези, които не са родили – жените, забързани в кариерата си, които все още не могат да намерят партньор в живота си и смятат, че не попадат никога на подходящия човек. Те, лутайки се и търсейки този човек, забравят да погледнат в огледалото и да видят, че там вече нещата вървят на зле. При мен много често идват двойки, които искат бебе, но е вече твърде късно, а те едва сега са се срещнали.

- Спор няма. Обаче, при положение че човек разполага с възможността да е съхранил собствения си генетичен материал и да го използва, когато дойде моментът – това е оптималното решение.

- Да, добре се работи.

- И на този въпрос не мога да отговоря. Тук имаме строга политика в това отношение. Кандидатите попълват формуляри, създаваме списък на чакащи, ако има много желаещи, а тези, които са с много процедури, с измъчени случаи и нямат време да чакат - взимаме приоритетно. Бройката не е фактор, това не е конвейер. Не можем да си позволим да слагаме различните случаи в един и същ калъп и да работим за количество, защото за всяко от тези семейства това е битка, в която ние трябва да помагаме и да създаваме щастлив финал.

- Най-добре е до 35 години, но в България и в Европа като цяло много малко хора ги е еня на тази възраст за тези неща. Те обикновено се сещат на 39-40 години. И тогава можем да помогнем, но е малко по-трудничко. Просто до 35 г. човек си мисли, че винаги ще може да лети.

- Като стандартната стимулация при ин витро, с много малък ангажимент откъм престой в болница, но все пак с медицински изследвания и всичко останало за изваждане на клетките и замразяването им. На следващия ден жената се връща на работа.

Това, което е много важно жената да знае, е, че трябва да разчита на хора, които имат опит със замразяването на яйцеклетки, и да знае, че това не е същото като ин витро. Замразяването на яйцеклетки е едно обещание, което да се изпълни в рамките на пет, шест или осем години. Ин витрото е процедура, която протича в рамките на 15 дни и накрая на този срок вече знаеш бременна ли си или не. Но след пет години, ако някой не е съхранил като хората тези яйцеклетки, ти ще си загубила шансовете си да извадиш нови, а от тези няма да се получи нищо. Много е важно това и ние се отнасяме с голям респект към процеса.  

При нас дори хората, които се занимават с ин витро, не се занимават със замразяването, а само определени единици биолози. Съхраняваме яйцеклетките в тъканна банка, в която се пазят и стволови клетки за десетки години напред, за да сме сигурни, че условията, качеството на съхранение и сигурността е на първо място за тези хора, които просто не можем да си позволим да излъжем. 

- Не е толкова нова процедурата, ние я правим отдавна. Новото е, че вече се обръщаме към хората, които нямат проблем. Досега основна причина за замразяване беше онкологично заболяване или друго, но вече започваме да замразяваме и за хора, които абсолютно нямат представа, че един ден може да искат да забременяват.

И това е трудното - да накараш човек да пристъпи към една процедура, която в крайна сметка ще му свърши работа години по-късно. Когато е опрял ножът до кокала и човек го боли или нещо му кърви, той веднага тича при доктора и е готов всичко да му направят. Но пред перспективата, че нещо ще му потрябва след две-три години или изобщо някога, това е трудно възприемчиво.

- Тя сама ще започне да се убеждава с времето. Аз познавам историите на жените, които се налага да се обръщат към донорски програми. Наскоро имах пациентка на 48 години, която искаше хормонална стимулация. Аз й обясних, че няма смисъл от това, защото няма никакъв шанс. Няма случай в последните години в света на успешно зачеване със собствена яйцеклетка над 45 години. Жената си тръгна много сърдита и разочарована, но аз не съм шарлатанин.

Та тези жени, техните изживявания, техните истории - те ще покажат в крайна сметка на младите хора какъв е смисълът от това.