Нямам съмнение, че уважаваният от мен журналист Петя Владимирова е написала статията си съвсем добронамерено. Но смея да твърдя, че почти нищо от написаното не е вярно.

Аз съм не само един от авторите на Административно-процесуалния кодекс, но бях и един от говорителите на комисията, изготвила първият в България АПК, т.е. отговарял съм за написването на съществени части от АПК. АПК е добър кодекс и поради това, за разлика от другите основни кодекси той нито веднъж не беше критикуван от ЕК. Но това не означава, че след 10-годишно прилагане той не трябва да бъде модернизиран, за да осигури едно качествено по-добро производство и в частност – по-добро правосъдие. Той е най-малко променяния от основните кодекси за период от 9 години.

От стотиците предлагани промени, тя коментира само ограниченията за третия етап на административното производство – за касационно обжалване - и от това прави извода, че промените били много опасни. А всъщност има качествени подобрения – успешно и постепенно въвеждане на електронно правосъдие и безотказни електронни съобщения, нямащо нищо общо с лепенето на призовки по пощенските кутии, както е в ГПК, намаляване на броя на членовете на съставите във ВАС, където съдиите нямат време да си четат решенията на колегите, премахване в огромна степен на наличието на две редовни инстанции в един съд, което по начало е недопустимо по света. Мобилизират се страните да съсредоточат доказване в административното производство и първата съдебна инстанция и мн. др.

което е в огромна полза на гражданите и организациите. В резултат на стотиците промени постепенно се намаляват сроковете за насрочване на делата и те могат да свършват в 2-3 пъти по-кратки срокове при възможност за много по-уеднаквена практика.

Авторът твърди, че за обжалване пред ВАС се допускали само жалби "с висок материален интерес". Това не е вярно. На първо място повечето административни актове нямат материален интерес и ограниченията въобще не ги засягат. Какви са предложените ограничения в материалния интерес за дела, които не подлежат на административно обжалване – 5 хил. лв. за граждани и 25 хил. лв. за фирми.

Например в Португалия, една близка по население и относително по-близка по развитие държава, ако искаш да прескочиш една съдебна инстанция и да обжарваш акт пред техния ВАС трябва да имаш материален интерес над 3 млн. евро. Да виждате някакво сравнение в сумите? Освен това в португалския ВАС за да ти допуснат делото за разглеждане се минава през сериозна цедка от работещи към съда, която допуска една малка част от делата. Като резултат португалският ВАС има около 10 пъти по-малко дела от българския ВАС, а натовареността на съдиите е 3 пъти по-малка. Подобни ограничения има във всички държави в Европа и по света.

В САЩ в повечето случаи административните актове се обжалват пред една административна юрисдикция и в много редки изключения е допустимо обжалване пред съд. Защо ли всички по света са толкова глупави и некомпетентни да го правят по този начин, а ние сме толкова умни, че не го правим.

Защо ли разните западни държави и САЩ не дават простор гражданите и организациите да обжалват неограничено пред върховните си съдилища?

Защото задръстването на върховните съдилища е много по-опасно от ограниченията в достъпа до тези съдилища. Сега един съдия от ВАС има реално време да реши едно дело в размер на четири и половина часа. Едно данъчно дело със стотици и хиляди страници той просто не може да го прочете. И като резултат можем да се радваме и на правосъдие, съответстващо на времето за решаване. Да не говорим, че така съдиите нямат време да работят по уеднаквяване на практиката, което е основна тяхна цел. При уеднаквена практика областните административни съдилища и в администрацията ще решават много по-справедливо делата.

Явно г-жа Владимирова не се интересува от тези неща. Много лесно е да се излагат красиви и общодостъпни думи, но когато човек си няма съществена представа от дадена материя, такива думи нямат смисъл освен да внесат невярна представа в читателите, които не са специалисти в материята. Красиво би било всички да могат да обжалват актовете си примерно пред 5 инстанции, напълно безплатно и един съдия да може да решава делото за толкова време, колкото може да го реши компетентно. И ако може това да става примерно за 3 месеца. Но за съжаление може би тези възможности ги има в един друг свят, който не е на земята.

Създава се несигурност за гражданите и организациите, което пречи на дейността им. Това ли е желанието на г-жа Владимирова – така ли да продължава. Сигурен съм, че не. Но нека тогава да не пише без да познава материята.

Когато трябва да се разтовари един върховен съд трябва да се избира във видове области съобразно сложността на делата и уеднаквеността на практиката.

Така например в областта на заетостта и общинската собственост има изградена относително най-единна и трайна съдебна практика и поради това в интерес на обществото е в такива области да има едноинстанционно съдебно обжалване. И в момента много актове по Закона за устройство на териториите подлежат на едноинстанционно обжалване поради утвърдената практика и няма недоволни от това.

Не знам защо г-жа Владимирова е решила, че съдиите в областните съдилища са некомпетентни и върху тях се въздейства повече, отколкото върху съдиите във ВАС. За съдиите в административните съдилища  се изисква доста дълъг юридически стаж и се преминава през един сериозен изпит. И самата тя признава, че във ВАС рисковете от въздействие са не по-малки, отколкото в областните съдилища, като дава и примери. Идеята е чрез промени в Конституцията и ЗСВ да се гарантира още по-голяма независимост, компетентност и ангажираност на съдиите, а не да се блокира съдебната система с много дела. Не е проблемът в едноинстанционното решаване, а в независимостта и компетентността на съдиите, които решават това. Много наивно си мисли г-жа Владимирова, че като имало едноинстанционно решаване  по някои кадрови решения на ВСС от ВАС, нещата ще са по-различни при двуинстанционно решаване. Защото проблемът не е в инстанциите – съдиите и от двете инстанции са все върховни съдии.

В така наречените големи адвокатски кантори (доколкото в България въобще може да се говори за големи кантори) за големи дела се приемат делата от около над 300 хил. лв., а не делата от над 5 или 25 хил. лв. Освен това когато един постоянен клиент на такава кантора има дело и за 500 лв. – кантората му го води, защото клиентът й е важен. При общинската собственост има дела с голям имуществен интерес – тогава защо там се ограничава обжалването. Същото е и при съществуващите случаи на едноинстанционно обжалване на актове по ЗУТ. Нали уж всичко се правело с оглед на интереса. Явно нещо не е наред в логиката на г-жа Владимирова. Непознаването на изложените елементарни за практикуващите юристи обстоятелства води до неверни твърдения.

Така е и в повечето държави по света. Нека само да напомня, че преди първоинстанцинното съдебно обжалване има административно производство по издаване на административния акт и там се събират основните доказателства. Т.е. първата съдебна инстанция е второто място, където се събират доказателства, за разлика от гражданското производство.

Г-жа Владимирова критикува КЗК, която щяла да събира доказателства като ненадеждна и иска това да става и във ВАС. След това критикува и ВАС като ненадежден. Коя от двете организации е по-ненадеждна и дали събирането на доказателства в 2 ненадеждни организации става по-надеждно? Дали проблемът не е в независимостта и ограничаването на въздействието върху тези две уж независими институции.

Но когато се предложи (включително от мен) такова ограничаване на контакти между политици и съдии и членове на независими органи, при положение че Конституцията изключва случаите, когато има лични отношения между тях, се нададе голям вой как се засягали изконни човешки ценности. Освен това ВАС може да преценява дали КЗК е написала законосъобразно решение. Нима г-жа Владимирова смята, че без добре събрани доказателства може да има такова решение? При искания за събиране на доказателства в КЗК, които не са уважени, има и процесуално нарушение, което е основание ВАС да отмени решението на КЗК.

Г-жа Владимирова не си е направила труда да прочете, че при приемането на АПК имаше предвидена процедура по отмяна на решения, когато противоречат на практика на съда. След няколко месеца прилагане ръководството на ВАС ужасено помоли НС да отмени тази възможност, защото по всяко решение на ВАС може да се намери решение, което му противоречи и работата на ВАС просто се блокира. Поради тази причина сега се предлага една много по-опростена процедура на уеднаквяване на практиката и в самите отделения.

Все още не е измислен начин за уеднаквяване на практиката по света без гласуване и приемане на решение от мнозинството съдии. Ако г-жа Владимирова реши как това да става по друг успешен начин, тя ще получи световно признание за небивала иновативност. Предлаганото уеднаквяване на практиката в отделенията по никакъв начин не пречи и не противоречи на очевидно приоритетното уеднаквяване на практиката на съда чрез постановления и тълкувателни решения, които следват една тежка процедура. Писането на мотиви в отделенията по уеднаквяване на практиката допълнително ще затрудни и без това претоварената работа на съдиите. Хубаво е човек преди да пише, да прочете и да види защо едно нещо се прави не така, ами иначе.

Разбира се, ако г-жа Владимирова осигури още 30-40 съдии във ВАС – проблем няма да има. Но реалните възможности са различни. Г-жа Владимирова много се лъже, че аз и другите колеги, писали промените, не сме наясно какви са проблемите на ВАС и другите съдилища, след като всеки от нас е водил или решавал стотици, а и повече от стотици административни дела – за разлика от г-жа Владимирова.

и съм предлагал конкретни мерки за свеждането им до нула, включително и със създаването на специална информационна система. Писал съм нееднократно и съм предлагал много по-стриктна система, за да не изтича информация за изпитите. Предлагал съм и комисиите да се определят в последния момент и да се изолират преди изпита. Добре е човек да чете, преди да пише.

Г-жа Владимирова се противопоставя на уеднаквяване на практиката и казва, че тогава нямало да има особени мнения, каквото имало по КТБ. А сигурна ли е г-жа Владимирова какво щеше да бъде уеднаквяването на практиката, ако въпросът се решаваше без да има висящо дело, по което е възможно да има въздействие. Освен това, независимо от наличието даже на тълкувателно решение, всеки съдия може да не е съгласен и да напише особено мнение. Но нека не забравяме, че в цял свят именно уеднаквяването на практиката, без това да става по повод на конкретно дело, е най-мощният механизъм за добро правосъдие.

Ще бъде чудесно г-жа Владимирова да измисли как при разнородна практика всички дела ще се решават честно, макар и да си противоречат. Това ще бъде следваща световна иновация.

Смея да твърдя, че предложенията за промени в АПК нямат никаква политическа окраска и по никакъв начин ограничаването на делата във ВАС, което става по няколко начина няма как да е в полза на "големите" адвокатски фирми.

Нещо повече –

Защото държавните органи досега бяха освободени от плащане на такси, т.е. бяха в привилигировано положение спрямо гражданите. Ако например гражданинът е спечелил делото в първата инстанция, държавният орган, който ще трябва да плати повече от гражданина, ще се замисли дали да пуска неоснователна касационна жалба, защото има определен за това бюджет. Това не е ли в интерес на гражданина? Или авторите са имали само едни страшно лоши намерения – и като са писали първоначлния вариант на кодекса, а и сега. Да се хвърлят необосновани обвинения е най-лесно. Необоснованият популизъм се чете леко и се адмирира. Но ако човек иска да направи нещо наистина полезно в правораздаването – това изисква навлизане в много подробности, търсене на чуждите законодателни решения, практическа работа по дела, въвеждането на успешно електронно правосъдие и отчитане на множество важни фактори. И пак повтарям – иначе не се съмнявам в добронамереността и пламът на г-жа Владимирова. Но това не е достатъчно.

Далеч съм от мисълта, че направените над 100 предложения за промени са перфектни. Няма перфектни творения. Затова е чудесно, когато се правят конкретни предложения за промени или се обосновава задълбочено защо дадено предложение е неправилно. Това качествено ще подобри направените предложения.